Гьонюл се обажда в дома на Бюлент. На телефона отговаря Назире.
– Господин Бюлент в момента не е на разположение – съобщава тя учтиво. – Аз съм неговата икономка.
– Разбирам. Аз съм Гьонюл – представя се жената, гласът ѝ леко трепери от напрежение.
– Майката на Зейнеп? – изненадано пита Назире.
– Познавате ли дъщеря ми? – в гласа на Гьонюл се прокрадва надежда.
– Как бих могла да не я познавам? – отвръща Назире с топлина. – Дъщеря ви е прекрасно момиче. Тя се справя много добре. Току-що се прибра у дома.
– Прибрала се е? – повтаря Гьонюл, а сърцето ѝ сякаш прескача един удар. – Къде е била досега?
Назире замълчава за миг, сякаш се колебае какво да каже.
– Не знаете ли? Ами… имаше някои проблеми вкъщи – обяснява внимателно. – Но не се тревожете, сега всичко е наред. Зейнеп си тръгна, но слава Богу, че се върна.
– Мога ли да ви се обадя по-късно? Ако не възразявате, бихте ли ми дали номера си…
Назире без колебание продиктува телефонния си номер.
Междувременно Бюлент е възвърнал напълно зрението си и е готов да се върне към обичайния си живот. Възстановяването му му дава увереност да вземе категорично решение относно семейството си.
Той съобщава на Ферей, че няма да приеме нейното предложение, което очевидно касае тяхната връзка и бъдещето им като семейство. В думите му личи твърдост и решимост – за него е от изключителна важност да бъде баща на всичките си деца, без да прави разлика между тях. С категоричен тон заявява, че Зейнеп рано или късно ще разбере истината, че той е неин баща и че ако Ферей иска развод заради това, то тя е свободна да го направи. Самият той обаче не желае да губи никого – нито Мелис, нито Йигит, нито Зейнеп. За него това би означавало да предаде себе си и всичко, което представлява като човек.
Ферей го поглежда загрижено, осъзнавайки, че май мъжът ѝ не разбира напълно последствията от решението си. Със съжаление му обяснява, че ако той не оттегли развода, напрежението между децата ще се засили още повече. Споровете и кавгите между тях ще станат още по-ожесточени. Тя се опитва да му покаже, че ситуацията ще излезе извън контрол, ако той продължи по този път.
Бюлент обаче вече е премислил всичко. Той споделя, че няма да разкрие истината на Мелис и Зейнеп, докато не се помирят. За него е важно първо да изградят връзка като сестри, преди да разберат, че всъщност са от една кръв.
Ферей го наблюдава с тревога и съмнение – тя не разбира как той възнамерява да постигне това.
– А как ще ги помириш? – пита го тя, очевидно несигурна в успеха на плана му.
Бюлент се усмихва леко, погледът му издава увереност, но и загатва, че той вече има стратегия.
– Имам план – отговаря загадъчно, оставяйки съпругата си в недоумение.
Действието прескача. Бюлент влиза в стаята на дъщеря си Мелис и безцеремонно я дърпа от леглото.
– Край на мързела! – заявява Бюлент. –От днес вече няма да спиш до обяд. Ако искаш да влезеш в университета, трябва да се захванеш за работа. Зейнеп ще бъде твоят учител.
Мелис веднага започва да протестира, но когато чува, че баща ѝ ще ѝ купи кола при условие, че завърши университета, променя тона си – поне в негово присъствие. Но когато остава насаме със Зейнеп, веднага показва истинското си отношение. С присмех и сарказъм се опитва да я провокира, както винаги. Този път обаче Мелис вкарва нова интрига – споменава за целувката на Зейнеп с Арда.
– Каква целувка, Мелис? – Зейнеп я гледа с изумление. – За какво говориш? Откъде ти хрумна тази идея?
– Трябва да си взема душ, учителко – отговаря Мелис с усмивка и тръгва към вратата, сякаш темата не е важна.
Но Зейнеп не се отказва.
– Мелис, аз говоря с теб! – в гласа ѝ се усеща напрежение. – Какво си замислила зад гърба ми?
Мелис се обръща бавно, насладата ѝ от създалото се напрежение е очевидна.
– Целувала си се с него. Защо го криеш?
– Кой измисли тази лъжа? – пита Зейнеп с недоумение.
– Разбира се, всички лъжат, само ти винаги казваш истината, нали? – Мелис се усмихва подигравателно.
Зейнеп усеща, че гневът в нея расте.
– Мелис, това не е просто лъжа. Това е клевета! Нищо подобно не се е случвало между мен и Арда! Дори не мога да си го представя!
Мелис я поглежда изпитателно.
– Може би. Но какво тогава се е случило между вас двамата? Все пак живяхте заедно три седмици… Никога ли ръцете ви не се докоснаха?
– Замълчи, Мелис! Можеш да говориш каквото си искаш, но никога не смей да ме обвиняваш, че не държа на честта си! Кой видя, че съм целунала Арда?
В този момент в коридора се появява Ферей. В очите ѝ се чете съмнение.
– Има ли нещо между теб и Арда? – пита тя, поглеждайки право в Зейнеп.
Мелис не пропуска възможността да налее още масло в огъня.
– Как може да няма? – намесва се тя. – Те живяха под един покрив в продължение на няколко седмици и го криеха от татко. Определено има нещо между тях.
– Стига толкова, Мелис! – прекъсва я Зейнеп, вече на ръба на търпението си. – Обвиняваш ме неоснователно!
Ферей не откъсва поглед от нея.
– Каква е истината тогава? – пита Ферей със спокоен, но твърд глас.
– Истината е, че не съм целувала Арда – отвръща Зейнеп с разтреперан глас. – Дори ме е срам да говоря за това!
Мелис се засмива подигравателно.
– Не е нужно да се срамуваш. Хората се целуват, това е нормално в края на краищата.
Но този път намесата на Ферей я спира.
– Мелис, стига толкова – казва тя рязко и ѝ хвърля предупредителен поглед. – Кой ти каза за това? Ти видя ли ги със собствените си очи?
Мелис замълчава за миг. Колебае се, но в крайна сметка отговаря с видимо смущение:
– Ами… Еге ми каза.
Това вече прелива чашата. Зейнеп не губи време и отива право в дома на Еге. Иска да разбере защо е разпространил тази лъжа и да му обясни, че целувката с Арда, на която е станал свидетел, е била част от театрална пиеса.
В същото време Мелис, без да иска, става свидетел на телефонен разговор между Назире и Гьонюл – майката на Зейнеп.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
