Няколко минути по-късно Дуйгу получава съобщение от непознат номер:
“Аз съм Али. Волкан ме отвлече. Намираме се на улица „Селаник“, близо до „Ахмедие“. Номер 43.”
Шокиран, Дуйгу веднага решава да действа. Пренебрегвайки факта, че това може да е капан, тя тръгва към посоченото място, решена да намери Али и да го спаси.
Действието се премества в къщата, в която Волкан държи Али. Волкан влиза в стаята, сяда на масата с усмивка на уста и се обръща към Али, прикован с белезници към радиатора.
– Какво направи, комисарю? Попаднахте в капана ми? – пита той, наблюдавайки реакцията на Али.
Али му хвърля изненадан поглед, осъзнавайки грешката си.
– Изпрати съобщение на Дуйгу с точния адрес, на който те държа? – продължава Волкан, размахвайки телефона, който нарочно е оставил в обсега му. – Браво! Хвана се като дете. Птицата е на път да полети право в клетката.
– Волкан, какво си намислил? – пита Али, в гласа му се усеща заплаха.
Волкан се ухилва.
– Дуйгу ще изпита най-голямата болка в живота си, комисарю. Болка, която никога няма да забрави. Днес ти ще умреш от нейната ръка. Но тя ще живее… ако може да нарече това живот.
Очите на Али пламват.
– Не смей! – избухва той, опитвайки се да запази самообладание. – Убий ме, но не въвличай Дуйгу! Не я обричай на този кошмар!
Волкан избухва в подигравателен смях. Без да обръща внимание на молбите на Али, той довършва дяволския си капан. Механизмът на пушката, насочен право към Али, е настроен да стреля в момента, в който входната врата се отвори.
Али наблюдава всяко движение на Волкан, опитвайки се да го спре.
– Волкан, недей! – моли той, гласът му трепери от напрежение. – Не съсипвай живота ѝ. Ако искаш да си отмъстиш, застреляй ме сега, но я пощади! Тя и без това е страдала достатъчно след изчезването на сестра си.
Волкан се навежда напред, наслаждавайки се на страха му.
– Ще умреш от ръката на жената, която обичаш – прошепва той. – По-романтично от това не може да бъде.
После се изправя и поглежда към творението си със задоволство.
– Когато Дуйгу прекрачи този праг, спусъкът ще се задейства. Това е краят. Този път аз печеля.
Али, макар и вързан и беззащитен, не спира да моли Волкан да се опомни, знаейки, че времето работи срещу него.
