Еге е бесен на Арда, задето е признал чувствата си към Зейнеп.
– Какво ти отговори тя? – пита рязко той.
Арда спокойно хапва от сандвича си.
– Нищо. Не ѝ дадох възможност да ми отговори веднага. Няма нужда да се бърза с такива неща.
Еге изсумтява подигравателно.
– Не се надявай прекалено. Не вярвам, че Зейнеп ще приеме предложението ти.
Арда повдига вежда.
– Защо мислиш така? Да не ти е казала нещо?
– Не ми е казала нищо. Просто така се чувствам.
Арда се усмихва леко.
– Чувствата имат свойството да се променят. На теб може да ти се струва едно, а момичето да чувства нещо съвсем различно.
После добавя многозначително:
– Не е ли историята ви със Зейнеп най-добрият пример за това? Тя не дойде на срещата ви вчера.
Еге моментално се напряга. Очите му се присвиват в опасен поглед.
– Откъде знаеш това? – изсъсква през стиснати зъби.
Изведнъж лицето му потъмнява от подозрение.
– Това беше ти, нали? – Той скача от мястото си и хваща Арда за пуловера. – Ти изпрати тази снимка на Мелис?
Арда се усмихва спокойно.
– Каква снимка? Нямам представа за какво говориш.
Еге го гледа настойчиво, но Арда не отклонява погледа си.
– Престани да лъжеш! Откъде знаеш, че Зейнеп не е била в парка?!
Арда нехайно свива рамене.
– Предположих. Ако беше дошла, сега нямаше да се ядосваш толкова.
Еге стисва юмруци.
– Продължаваш да лъжеш. Първо снимката, после признанието ти в любов към Зейнеп… Трябва ли да вярвам, че всичко това е просто съвпадение?
Очите му горят от подозрение.
– Искаш да ме унижиш в нейните очи, за да си спечелиш точки, нали?!
Арда избухва в подигравателен смях.
– Браво, много си умен. – Гласът му е пропит с ирония. – Впечатлен съм от твоята гениалност.
Еге стисва зъби, а погледът му пламти от ярост.
– Ще видиш, че ще ти разваля играта! – изрича с леден глас, в който звучи заплаха.
