Орхун слиза в салона, където го посреща Селин, усмихната и държаща купа с каша.
– Не, благодаря – казва той, щом разбира намеренията ѝ.
В този момент в стаята влиза Хира. Очите ѝ моментално се спират върху Селин, която е застанала пред Орхун, държейки лъжица, сякаш го уговаря за нещо.
– Хайде, само една лъжица! – настоява Селин, протягайки я към него.
Хира не издържа.
– Той не закусва! – намесва се тя, преди Орхун да успее да отговори.
Селин ѝ хвърля бегъл поглед и се усмихва.
– Знам! – отвръща спокойно. – Но ми се прииска да му приготвя нещо.
Хира стиска устни.
– Вземи, опитай! – продължава Селин, приближавайки лъжицата към устните му.
Орхун въздъхва.
– Не искам. Не настоявай.
Селин се засмива кокетно.
– Знаеш, че няма да млъкна до довечера, ако не опиташ!
Орхун няма къде да ходи. Без да каже нищо повече, той хапва от съдържанието на лъжицата.
Но вместо да спре, Селин продължава с настояванията си.
– Наистина ли няма да изядеш още малко? – казва игриво. – Все пак я приготвих сама… и то специално за теб!
Хира усеща как кръвта ѝ закипява…
– Само една лъжица, хайде! – Орхун няма къде да ходи и хапва съдържанието от лъжицата подадена му от Селин.
