На следващата сутрин…
Фатих стои пред Дога, докато тя се гримира пред огледалото. В гласа му се прокрадва молба.
– Дога, знам защо това е важно за теб… Но, моля те, не се карай с мама!
Дога рязко спира и го поглежда ядосана.
– Покажи ѝ поне веднъж, че си на моя страна, и тя ще ме остави на спокойствие!
Фатих въздъхва.
– Майка ми не ти е враг, нали знаеш?
– Тя не е враг само на мен, а на всички независими жени! – отвръща Дога
Фатих я гледа изпитателно.
– Какво се е случило с теб? Откъде се появи тази омраза?
– Аз винаги съм била такава – казва спокойно Дога. – В този дом винаги се противопоставям на несправедливостта. А според теб какво да направя? Да стана като Нилай ли?
Фатих повдига вежди.
– Какво имаш предвид?
Дога махва с ръка.
– Добре, добре… да не закачаме Нилай. Ти разбра какво искам да кажа. Но за сестра ти… За нея трябва да реагираш като мен!
– Разбира се, но обещах на баща си да не действам прибързано – въздъхва Фатих. – Иначе досега да съм закопал Ибрахим.
Дога го поглежда разочаровано.
– Да реагираш, не означава да се разправяш с него физически… Но това не е важно.
Фатих прави крачка напред и понижава глас.
– Дога, моля те… Не се карай с мама! Въздържай се… Заради мен.
Тя го гледа няколко секунди, после се усмихва с насмешка.
– Добре, Фатих. Няма да казвам „кръв“, а „шербет от боровинки“. Нали това искаш?
Фатих поклаща глава.
– Преувеличаваш! Мама е на ръба на нервите си, не виждаш ли?
Дога не отговаря. Вместо това се изправя, взема чантата си и обявява:
– Днес ми започва стажът. Предупреждавам те!
Фатих се засмива.
– Добре. Успех! Ще вървя, че татко ме чака.
Фатих излиза, а Дога остава замислена.
