В този момент в салона влиза и Хира. Очите ѝ веднага попадат върху Орхун, който закопчава гривната на Селин. Сърцето ѝ започва да бие учестено. Гледката я сковава, стомахът ѝ се свива болезнено. Иска да се обърне и да излезе, но в бързината се блъска в Муса.
– Сестричке, добре ли си? –пита загрижен Муса.
Всички в салона се обръщат към Хира.
– Извинявай… – казва Хира.
– Хира, мислех, че не си вкъщи. Ела при нас! – усмихва се Селин, престорено учтиво.
Хира се приближава бавно и сяда до Орхун.
– Благодаря ти, Орхун! Много мило от твоя страна! – казва Селин, гледайки го с блясък в очите. За човек като Хира, който не знае, че Орхун е помогнал на Селин да ѝ поправят гривната, изглежда така, все едно Орхун е подарил гривната на Селин и тя мило му благодари.
„Стегни се, Хира! Успокой се! Миналото не те интересува!“, казва си Хира наум, опитвайки се да овладее бушуващите в нея емоции.
– Какво правихте днес? – обръща се Селин към нея. – Орхун заведе ли те някъде?
– Моля?! – изненадва се Хира.
– Нямаше как… Бях много зает – отговаря Орхун, без да ѝ даде възможност да каже нещо.
– Не си тръгвай след кафето, остани за вечеря – предлага Афифе.
– Толкова мила покана! Бих отменила всичките си планове заради вас! – казва Селин, престорено развълнувана.
Орхун поглежда към Хира и ѝ прави знак да го последва.
– Приятно кафе! – добавя Орхун хладно и става. Хира го следва, без да каже и дума. Двамата напускат салона и се отправят към кабинета му.
