Действието прескача. Хира се е приготвила за сън, но вместо да легне, ходи нервно напред-назад из стаята. Мислите ѝ се блъскат една в друга.
„Защо ли не отиде? Дали е заради мен? Ако не се бях изказала така може би щеше да замине! Не съм сигурна в нищо!“
Орхун излиза от банята и е учуден да види Хира.
-Защо не спиш? Не мислиш за пътуването, нали? В крайна сметка постъпих както ти искаше!
Хира вдига поглед към него, но бързо го отклонява.
– Ами… не мисля за това. Просто се притесних.
Орхун я наблюдава внимателно.
– Защо? Мисля, че изглеждахме добре тази вечер. Всички ни смятат за мъж и жена!
– Не става въпрос за това! – поклаща глава Хира. – Заради мен няма да отидеш на сноуборд… Затова се притесних. Не искам да ти преча!
– Ние сме женени. Никой не трябва да се съмнява в това – така ми каза. В такъв случай, редно ли беше да замина?
Хира мълчи, а сърцето ѝ бие все по-силно.
– Трябваше ли да отида? Какво мислиш?
Тя вдига глава и преди да се осъзнае, от устата ѝ се изплъзва:
– Не отивай!
Щом осъзнава какво е казала, очите ѝ се разширяват от шок.
„Боже, какво казах?! Казах „не отивай“!“
Орхун я гледа със загадъчна усмивка.
– Аз така прецених – казва спокойно Орхун. – Не е редно да оставя жена си.
Думите му я разтърсват. Хира неволно стиска ръката си към сърцето, което сякаш ще изскочи от гърдите ѝ.
Погледът на Орхун веднага пада върху ръката ѝ. Щом го забелязва, тя бързо я сваля и се отдръпва.
– Ами, аз… ще отида в банята! – казва развълнувано и светкавично се затваря вътре.
Вътре в банята, Хира се подпира на мивката и поглежда отражението си в огледалото.
– Какво казах? Как ми се изплъзна от устата?! – шепне разтреперана.
Отвън се чува гласът на Орхун, който почуква леко по вратата.
– Добре ли си?
Хира преглъща тежко и бърза да отговори:
– А… да! Добре съм! Излизам след малко!
Опитва се да си поеме дълбоко въздух и да се успокои.
Щом излиза от банята, Орхун отново я поглежда с леко присвити очи.
– Сигурна ли си, че си добре?
– Да! Да! – отговаря тя прибързано и се насочва към леглото, но в бързината блъсва каната с вода.
Водата се разлива по нощното шкафче и пода.
– Оф… разля се! – възкликва тя, като паникьосано се оглежда.
Без да чака, тичешком влиза в банята и се връща с парцал, с който започва да попива водата. След като приключва, излиза от стаята и слиза в кухнята, за да налее нова вода.
Докато пълни каната, мислите ѝ отново препускат.
„Какво ми става? Защо се държа така?!“
Вдига поглед, стиска устни и прошепва на себе си:
– Не, не! Няма да бягам! Ще бъда силна! – казва си тя като налива вода и като си повтаря, че няма да бяга и ще бъде силна влиза в спалнята.
