Елиф пада.
Елиф е тази, която е улучена от куршума.
Кузей не губи и секунда. Веднага пада на колене до нея и я притиска в обятията си, сякаш само с допира си може да я спаси.
– Не… Не умирай! – крещи той в агония, държейки тялото ѝ. – Остани с мен, Елиф! Отвори очите си!
Дъхът ѝ е слаб. Очите ѝ трептят, сякаш се опитват да останат отворени, но тъмнината я притегля.
В този момент в склада нахлуват полицаи. Те веднага пресрещат Суат, Хандан и Фирдевс, като им поставят белезници.
Хандан, обляна в злоба, хвърля последен отровен поглед към Кузей.
– Казах ти, че тя няма да бъде твоя – съска през зъби. – Предупредих те!
– Дано Бог те накаже! – гласът на Кузей трепери от гняв и болка. Очите му горят, сълзите му се смесват с яростта. – Мразя всички ви!
Фирдевс го поглежда с презрение, устните ѝ се извиват в студена усмивка.
– Ти си жалък неблагодарник – изрича ледено. – Дъщеря ми пожертва живота си заради теб! Всичко това се случи заради теб!
Суат се присъединява към атаката на жена си, гласът му е пропит с омраза.
– Аз те предупредих! Казах ти, че ще си платиш, ако накараш дъщеря ми да страда!
Търпението на Бюлент се изчерпва. Очите му святкат от гняв, той пристъпва напред, сграбчва Суат за якето и го разтърсва грубо. – Всички ще си понесете последствията! Справедливостта ще възтържествува!
Полицаите извеждат арестуваните, а Кузей насочва цялото си внимание към Елиф.
– Дръж се, скъпа… – казва умолително и нежно я гали по лицето. – Ти си преживяла толкова много… Това също ще премине. Всичко ще бъде наред.
Елиф леко отваря очи. Погледът ѝ е замъглен, гласът ѝ слаб, но изпълнен с толкова много чувства.
– Заведи ме до нашето дърво, Кузей…
Бюлент коленичи до нея.
Бюлент коленичи до нея, поглежда Кузей с твърдо изражение.
– Ще изпратя линейка там – казва уверено. – Вземи я. Това място ще ѝ даде сили да се бори.
Кузей се колебае за миг, поглеждайки ту към Елиф, ту към Бюлент. Знае, че това може да е единственият им шанс. Без да губи повече време, той внимателно я вдига на ръце и я носи към дървото, което се е превърнало в символ на тяхната любов, на всичко, през което са преминали заедно – болка, радост, надежда.
Когато стигат, Кузей я полага нежно на меката трева и самият той се обляга на ствола на дървото, прегръщайки я така, сякаш само неговата топлина може да я задържи до него.
– Доведох те под нашето дърво – прошепва той, опитвайки се да сдържи сълзите си. – Ти каза, че ако има любов, има и надежда…
Елиф го поглежда с уморени, но все още толкова дълбоки и топли очи.
– Кузей… погледни ме. Погледни ме в очите. Остави ме да си тръгна…
Кузей категорично поклаща глава, хваща ръцете ѝ и ги стиска в своите.
– Не! Никога няма да го позволя! – в гласа му има болка и гняв. – Току-що те намерих, няма да те пусна! Ще ти направя любимата ти супа, ще те накарам да се засмееш! Няма да ти позволя да умреш!
Елиф докосва лицето му с трепереща ръка.
– Не се страхувам от смъртта, Кузей… Страхувам се, че никога повече няма да те видя.
– Ще ме видиш! Ще носиш бяла сватбена рокля. Ще бъдеш моя съпруга. Ще хванеш ръката ми. Ще ми се усмихнеш така красиво и топло, че ще направиш целия свят щастлив…
Гласът му се накъсва, но той не спира да говори, сякаш думите могат да обърнат съдбата.
– На този свят няма да има повече смърт. Няма да има повече раздяла… Когато се усмихваш, светът ще свети…
Елиф усеща как силите ѝ бавно я напускат. Тя нежно докосва бузата на Кузей и с последни сили казва:
– Няма да плачеш, нали? Ще бъдеш щастлив… няма да затваряш сърцето си. Ако има любов… има… Ако има любов, има надежда, любов. Аз… те обичам…
Очите ѝ се затварят.
Кузей замръзва. За миг сякаш времето е спряло, сякаш светът е затаил дъх заедно с него.
– Елиф…? – гласът му трепери, едва преминава през стиснатото му гърло. – Елиф, отвори очите си…
Той не чува отговор. Само тихото шумолене на листата над главите им. Само нежния бриз, който разрошва косите им.
– Не… не сега… Елиф! – той разтърсва дребната ѝ фигура, сякаш може да я върне към живот със силата на любовта си.
В очите му се стичат сълзи, но той все още се бори с реалността, отказва да я приеме. Той прегръща Елиф по-силно, притискайки тялото ѝ към гърдите си, сякаш топлината му може да я събуди. Но тя вече не може да го чуе. Ръката ѝ, която допреди миг галеше лицето му, сега безжизнено се отпуска върху земята.
Тогава болката го разкъсва.
Тялото му трепери от неудържим, потиснат плач.
А после…
От гърдите му се изтръгва писък – писък на човек, който току-що е загубил целия си свят.
В същото това време Мелис намира в чантата на Зейнеп куп писма – писма, които тя е писала на майка си, но така и не е изпратила, защото не знае адреса ѝ. Това е перфектната възможност за Мелис. Още един шанс да я унижи, да ѝ се подиграе.
Без никакво колебание, без капка съчувствие, тя грабва едно от писмата и започва да чете на глас, игнорирайки присъствието на Ферей и Назире.
Днес имаш рожден ден, мамо – започва тя, като влага пресилен, подигравателен тон в гласа си. – В миналото бих направила всичко, за да бъда до теб, но днес, за първи път, не искам това. Защото ти не искаш да съм до теб. Погребах те там, където погребах и Еге. Днес за първи път не се събудих с плач. За първи път не ми липсваше, мамо.
– Върни ми го, Мелис! – крещи Зейнеп, изтръгвайки писмото от ръцете ѝ.
В този момент всички забелязват, че на вратата стои Еге. Съсредоточени върху суматохата, предизвикана от Мелис, те не забелязват кога той е влязъл в къщата. Зейнеп, обляна в сълзи, побягва към стаята си.
Ферей е първата, която нарушава създалата се тишина.
– Доволна ли си от себе си? – гласът ѝ е изпълнен с разочарование.
– Мелис, какво правиш! – пита ядосан Еге. – Защо в теб има толкова много гняв и омраза?
Мелис свива рамене и го гледа право в очите.
– Ти също имаш дял в това, Еге – отвръща Мелис нахално. – Защо изобщо си дошъл тук?
– Сега вече няма значение – засмива се хладно Еге, обръща се и си тръгва.
Ферей гледа дъщеря си ядосана.
– Осъзнаваш ли изобщо какво правиш, Мелис? Как ще се почувстваш, ако някой прочете личните ти писма? Дали това ще те направи щастлива?
– Не ми пука за Зейнеп! – гласът на Мелис е твърд, без капка разкаяние. – Нещастна съм, защото Еге си тръгна!
Ферайе поклаща глава, въздъхвайки тежко.
– Какво не е наред с теб, Мелис? – прошепва, в гласа ѝ има болка и отчаяние. – Ти се превърна в чудовище, дъще моя…
В пристъп на безсилен гняв, Ферей вдига ръка, сякаш иска да я удари, но в последния момент се спира.
– За първи път… наистина се срамувам от теб – казва Ферей. – Това, което направи, беше жестоко и подло.
Обръща се и си тръгва, оставяйки Мелис сама в дневната. Може би се надява, че дъщеря ѝ ще се замисли за поведението си, но добре знае, че това е само напразна надежда.
Зейнеп плаче в стаята си, когато изведнъж телефонът звъни. Виждайки номера, тя веднага се досеща кой се обажда. Убедена е, че както обикновено, от другата страна ще настъпи тишина, но този път чува мек, треперещ глас:
– Зейнеп… това съм аз, дъще. Майка ти!
Зейнеп стиска телефона с ръка. Старият копнеж по майка ѝ вече го няма в сърцето ѝ. Няма радост, няма облекчение.
– Защо се обаждаш? – пита студено Зейнеп.
– Исках да чуя гласа ти – отговаря Гьонюл. – Днес е моят рожден ден. Наистина ми липсваш.
– Преди беше важен ден за мен, а сега… е просто само дата в календара.
– Знам, че си задаваш много въпроси, чудиш се защо съм си тръгнала…
– Вече дори не ми пука, мамо – прекъсва я Зейнеп. – Аз нямам никакви въпроси. Сама намерих отговорите. Зарових болката си много дълбоко.
Гьонюл замълчава и тогава Зейнеп изрича думи, които пронизват сърцето на жената като нож:
– Най-накрая разбрах, че нямам майка. Защото никоя майка не изоставя детето си заради друг мъж. Дори котката ще скочи върху кучето, за да защити котенцето си, рискувайки живота си. А ти ме остави. Избра го. Така че ти умря за мен, майко. Вече нямаш и дъщеря.
Без да дочака отговор, Зейнеп затваря и оставя телефона.
В затвора, Гьонюл се свлича по студената стена. От гърдите ѝ се изтръгва раздиращ ридание. Сълзите ѝ се стичат безмилостно, но не облекчават болката. Тя не може да диша. Задушава се от тежестта на думите, които отекват в съзнанието ѝ. Току-що чу най-жестокото нещо, което една майка може да чуе от детето си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
