Действието прескача във вечерта. Яман стои ядосан в спалнята си.
– Ще те намеря, Зухал! – заканва се Яман. – Повече няма да ѝ причиниш болка!
В същото време, в хола, Сехер гледа снимка на Яман. Очите ѝ са изпълнени с неразгадаеми емоции.
Яман слиза в хола и виждайки Сехер се приближава към нея. Тя е с гръб, а тъй като е замислена не го нито вижда, нито чува.
– Кой си ти? – казва тя на глас като продължава да гледа снимката.
Яман се прокашля, за да привлече вниманието ѝ. Сехер се стряска и бързо скрива снимката в ръкава на блузата си.
– Изплаших ли те? – пита той с мек глас.
Сехер мълчи.
– Случило ли се е нещо? Защо не спиш? – гласът му звучи загрижено.
Тя въздъхва дълбоко и накрая отговаря:
– Защото… мислех за това, което ми разказа батко Зия за теб. За миналото ти. За всичко, което си направил, за да защитиш семейството си. Аз… едва сега започвам да те опознавам…
Какво ще направи Яман, когато разбере, че терапевтът на Сехер е син на най-големия му враг?
