Действието прескача в дома на Алев.
– Нурсема! – провиква се Алев.
– Идвам! – отговаря весело тя, но в момента, в който вижда баща си, усмивката ѝ замръзва.
– Защо? – обръща се тя към Алев.
– Нурсема, той ми обеща! Той иска само да поговорите! Докато не поискаш сама, никой не може да те забере от тук.
Абдула пристъпва напред и добавя:
– Г-ца Алев казва истината. Ще бъде както ти искаш.
Алев им хвърля последен поглед и се усмихва топло.
– Аз ще ви оставя да си поговорите – казва тя и излиза.
Настъпва напрегнато мълчание.
– Да седнем? – предлага Абдула.
Двамата сядат на дивана.
– Ние много се притесняваме за теб – признава Абдула. – Не знаехме, че така ще стане!
– Аз ви казах, татко, че не искам! – очите на Нурсема блестят от гняв и болка.
– Направихме огромна грешка! – въздъхва тежко той. – Хайде да се приберем вкъщи… Прости ни! И двамата съжаляваме!
Нурсема се усмихва горчиво.
– За да съжалите, аз трябваше да се върна от оня свят ли? – пита Нурсема.
Абдула потръпва от думите ѝ.
– Дъще, стига! – умолява той. – Вече ти казах колко много съжаляваме… Може да бъдеш спокойна, никой не знае, че си тук! Аз сам дойдох при теб!
– Татко, не е за първи път стъпваш в този дом! – казва тя с остър тон. – Още от деца ни учеше, че трябва да бъдем честни. Но доколко си честен ти, аз не знам… Особено с мама.
Абдула не отговаря.
– Чувствата ти към Алев… – продължава Нурсема, наблюдавайки реакцията му. – Ти си влюбен в нея! Знам! Сам го каза, татко!
Абдула мълчи.
– Ти искаш ли аз да се върна? – пита Нурсема. – Татко, тогава върви и разкажи всичко на мама. Бъди откровен с нея! Кажи ѝ, че не я обичаш, че си влюбен в друга жена! Покажи тази честност, за която винаги говориш! При това условие аз ще се върна вкъщи!
– За мен, най-важното в живота ми са моите деца! – признава Абдула. – Ако това е твоето условие, аз всичко ще разкажа!
– Да татко! Като дъщеря това очаквам! – заявява Нурсема.
– След като така искаш, ти ще присъстваш при разговора с майка ти – отвръща Абдула.
–Добре! Да тръгваме!
Нурсема се качва в колата с баща .
–Дъще ти уверена ли си?
–Да! Уверена съм!
Абдула се обажда на Пембе и ѝ казва да го чака в кабинета, защото трябва да поговорят и да не казва на никой.
Пембе казва на всички, че явно е станало нещо лошо, след като баща им иска да говори с нея насаме. .
