Двамата вечерят, наслаждавайки се на спокойната атмосфера в ресторанта.
Хира нарушава тишината.
– Там, където работех, често организираха приеми, но за първи път съм в ресторант – признава тя. – И то не за да слугувам, а за да бъда гост! Усещането е напълно различно!
– Радвам се, че ти хареса. Ще идваме по-често – отвръща той.
В този момент и двамата забелязват как сервитьорът сервира крем брюле на съседната маса.
– Обичаш ли крем брюле? – пита Орхун, като поглежда към нея с интерес.
Хира се усмихва, сякаш спомен от миналото изплува в съзнанието ѝ.
– На приемите често оставаха недокоснати десерти. Остатъците даваха на нас – казва тя. – Излизахме навън и ги ядяхме под звездите… – очите ѝ заблестяват за миг. – Най-много обичах крем брюле.
Орхун се усмихва доволно.
– Тогава изборът за десерт тази вечер е ясен! – заявява той, като вдига ръка и вика сервитьора. – Две крем брюле, моля!
– Съжалявам, но преди малко сервирах последните две. Ако желаете, мога да поръчам да приготвят нови.
– Няма проблем, ще опитаме следващия път – казва Хира.
– Така ще направим! – съгласява се Орхун.
След кратка пауза той се връща към собствените си спомени.
– Когато бях дете, у дома често идваше сладкар и приготвяше различни десерти. Но нито един от тях не успя да ми се услади и да остане в паметта ми. Най-невероятният десерт, който съм ял, беше сладък хляб в едно малко село.
– Сладък хляб ли? – учудва се Хира.
Орхун кимва.
– Веднъж колата ни се повреди по пътя, а една възрастна жена ни приюти. Тогава за първи път опитах този хляб. Беше прост, но вкусът, никога не забравих… – обяснява той.
Орхун разказва още много интересни неща, а Хира с интерес го слуша.
