Двамата заедно нареждат пъзела, който накрая разкрива тяхна снимка от рождения ден на Юсуф.
След малко пристига Юсуф.
– Чичо, лельо, какво правите? О, вие редите пъзел без мен?! – възкликва той, а очите му светват, когато вижда картинката. – Тази снимка на двама ви е много хубава!
Юсуф предлага на Яман и Сехер да изиграят една игра, включваща рисуване. Всеки трябва да нарисува нещо по свой избор.
Яман хвърля поглед към Сехер, а тя веднага забелязва настойчивия му поглед.
– Защо ме гледаш така? – пита тя любопитно. – Какво нарисува?
– Нарисувах това, в което се изгубих – отговаря Яман
Юсуф се приближава и поглежда рисунката на чичо си.
– Чичо, колко красиво! – възкликва той развълнувано. – Те приличат на очите на леля! Само нас ни няма… Тя гледа към нас!
Сехер, виждайки рисунката, се развълнува и бузите ѝ леко порозовяват.
– Ти не приключи ли? – пита я Яман.
– Приключих – отговаря тя и показва рисунката си.
Яман поглежда рисунката ѝ и е видимо изненадан. Сехер, без да осъзнава, е нарисувала знака за безкрайност, без да осъзнава значението, което той има за тяхната любов.
