Изглежда, че Кайхан вече е успял да манипулира психиката Леман, за да повярва в любовта му.
Кайхан отива в дома на Леман с букет цветя.
– С всеки изминал ден ми е все по-трудно да бъда далеч от теб – казва той с дълбока въздишка. – Толкова ми липсваш, Леман!
Леман, бедничката, е изненадана от думите му.
– Наистина ли?
Кайхан се усмихва и се приближава по-близо.
– Знаеш ли, през всичките тези години все нещо ми липсваше, Леман. А когато те срещнах, всичко си дойде на мястото!
– Вярвам ти… Не се притеснявай… – казва тя, но после смутено добавя: – Просто никой досега не ме е обичал така… Затова е странно за мен…
Кайхан се взира в очите ѝ с престорена нежност.
– Аз вече ти казах, че с теб никоя не може да се сравнява! Те умишлено те затвориха в онази болница! Но аз няма да го позволя! Защото сега до теб ще бъде истински мъж!
– Кайхан?! – Леман усеща как емоциите я завладяват.
– Леман, ти си всичко за мен! От днес нататък твоите проблеми са и мои! Готов съм на всичко! Хайде да се оженим възможно най-скоро! Аз не мога без теб!
Тя го гледа смаяно, зашеметена от думите му и веднага отговаря:
– Добре… Хайде…
Кайхан веднага се възползва от момента.
– Тогава да започна ли процедурата? – пита той, докато нежно целува ръката ѝ.
– Започвай…
– Но имам нужда от помощта ти!
– Какво трябва да направя?
– Дай ми генерално пълномощно, а останалото остави на мен! – отвръща уверено Кайхан.
