Хира отваря очи и затаява дъх. Пред нея се разкрива приказна шатра, обсипана с гирлянди от светлини, които проблясват като звезди. Морето леко шумоли наблизо, създавайки усещане за магия.
– Ето, и звезди, и море… Можеш да ги гледаш, колкото поискаш – казва Орхун, наблюдавайки реакцията ѝ.
Хира го поглежда, все още смаяна.
– Защо? Бяхме на вечеря по работа, цветята бяха за болното дете, танцът – заради Али… А тази изненада? За какво е?
– Тази изненада е за теб… за да бъдеш щастлива – казва Орхун, гледайки я право в очите. – В миналото преживя толкова много лоши неща… А и аз… и аз също ти причиних болка. Неща, които не заслужаваше!
Гласът му е дълбок, изпълнен с искреност.
– Вече искам да бъдеш щастлива! Заслужаваш го повече от всеки друг!
Хира е трогната. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Но това е… прекалено! – прошепва тя. – Като сън е… Твърде хубаво, за да е истина!
– Искам всичко да бъде истинско! – заявява уверено Орхун.
Хира го поглежда шокирано.
– Какво? Всичко ли… – думите ѝ секват, а сърцето ѝ забива лудо.
– Всичко! – повтаря Орхун със сериозен тон.
„Всичко! Какво значи всичко?“ – мисли си Хира, изпълнена с вълнение и страх. „Дали иска и бракът ни да бъде истински?“
На глас обаче казва:
– Е… нали е истинско? Морето е истинско, звездите са истински… Да! Истинско е!
Орхун не сваля поглед от нея. В мислите му отеква само едно: „Не си готова, нали? За нищо…“, мисли си Орхун като не престава да я гледа.
– Да, права си! – казва Орхун. – Морето е истинско, звездите са истински… Щом ги виждаме, нека просто се насладим на тази прекрасна гледка!
Той протяга ръка и кани Хира да влязат в импровизираната шатра. Двамата сядат един до друг.
Хира отправя поглед към звездите, но Орхун не откъсва очи от нея. Настъпва тишина.
– Но би било хубаво… ако и други неща бяха истински – казва Орхун нарушавайки създалата се тишина между тях. – Например… Али мечтае принцесата от кулата и седемглавият дракон да бъдат истински. Само си представи колко щастлив би бил… Де да беше истинско… – казва с тъга и копнеж в гласа си Орхун.
– Де да беше… – казва Хира, която отново не искаше да го изрече на глас…
Орхун не откъсва поглед от нея.
Орхун и Хира изживяват вълшебна вечер, седнали в шатрата, заобиколени от меката светлина на гирляндите. Морето тихо нашепва своята песен, а звездите проблясват над тях като диаманти.
Когато Еда вижда такава романтична обстановка, тя се вбесява. Тя рита колата на Орхун, за да накара алармата да се включи.
Хира, чувайки звука, започва да пита Орхун какво става? Орхун успокоява Хира, че може да е тичало куче или котка, затова се е включила алармата. Орхун изключва алармата и се връща при Хира.
– Знам какво да направя! – казва побесняла Еда.
Тя се обажда на някой и му нарежда веднага да дойде на адреса, който му е изпратила.
– Ако отсега нататък не ви превърна живота в ад, да не се казвам Еда! – заканва се тя. – Ще видим кой е по-силен – аз или вие!
Орхун внимателно наблюдава Хира, която се взира в звездното небе.
– Чакаш да падне звезда, нали? – пита той с усмивка.
Хира го поглежда изненадано.
– Как разбра?
– Преди време и двамата гледахме към небето и точно тогава падна звезда – припомня Орхун. – Беше толкова щастлива… Помниш ли?
Хира леко свежда поглед.
– Нищо не забравяш…
– Важните неща никога не се забравят – отвръща той.
От вълнение Хира не знае къде да погледне.
– Всъщност… падането на звезда не е хубаво нещо… – казва Хира.
– Защо мислиш така?
– Защото звездите изчезват, а ние си пожелаваме нещо на тяхна сметка…
– Но това не е вярно – възразява Орхун.
Хира го поглежда с изненада.
– Как така?
– Това, което изчезва, не са звезди… а просто метеорити – обяснява Орхун.
– Не знаех… – признава Хира.
Орхун повдига ръка и сочи към небето, докато обяснява:
– Метеорити изгарят в атмосферата и изчезват!
Орхун поглежда с такъв копнеж в очите Хира, че тя не може да издържи и отмества погледа си.
– Причината да си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, е късметът! – казва Хира.
– Какъв късмет? – пита Орхун.
– Да видиш падаща звезда е толкова рядко, че си е чист късмет! Как мислиш, не е ли късмет? – пита тя.
– Съдба… – отговаря Орхун.
Орхун се навежда леко напред и в гласа му прозвучава дълбока увереност:
– Когато нещо хубаво се случи в живота на човек… ако не е съдба, тогава какво е? – пита той. – И трябва да се изживее докрай!
Хира замълчава, усещайки трепета в гласа му.
– Красиво казано… – прошепва тя. – Но според мен… това все пак е късмет!
Кенан придружава Мерием на физиотерапия. На връщане тя му разказва с вълнение, че лекарят ѝ е казал, че ако стриктно спазва упражненията, съвсем скоро ще може да ходи без чужда помощ.
Кенан ѝ казва, че не трябва да се натоварва и да прави всичко постепенно и да не си мисли, че тя му е в тежест, защото той винаги ще бъде до нея.
В същото време Кенан получава новина – делото му за развод с Харика е насрочено за утре.
– Утре е нов ден! – казва Кенан. – Ще се освободя от всичко, което ми тежи и нарушава спокойствието ми.
Вечерта Кенан разбира, че Харика е заявила, че е бременна и поради тази причина отказва да се разведе..
Но Кенан е предвидил този ход на Харика и е помолил да ѝ бъде направен тест за бременност, преди Харика да влезе в затвора, без тя да знае за това.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
