Действието прескача. Сехер стои в коридора и чува как Юсуф с вълнение моли чичо си отново да играят на индианци. В гласа му звучи неподправена радост.
– Чичо, нали ще ми помогнеш да си направя палатка? – пита момчето, нетърпеливо подскачайки.
– Разбира се, юначе! – усмихва се Яман и разрошва косата му.
– Ура! – крещи радостен Юсуф. – Но нека и леля да се включи! Без Полярната звезда играта няма да се получи. Аз отново ще я спасявам от каубоите!
Сехер чува разговора им, а също така си припомня разговорите с Яман, споделените моменти, бавните, но неизбежни промени между тях. В този миг взема важно решение – да се премести в стаята, съседна на спалнята на Яман.
Яман вижда, че Неслихан подготвя стаята срещу неговата.
– За кого приготвяш тази стая? – пита той с лека нотка на изненада.
Неслихан се усмихва загадъчно, но преди да успее да отговори, вратата се отваря. Влиза Сехер, носейки част от вещите си.
Яман за миг е изненадан. Погледът му се спира върху Сехер, докато осъзнава какво се случва. Очите му проблясват, а на лицето му се появява лека усмивка.
Сехер пристъпва към него, видимо смутена.
– Аз… при теб… – опитва се да обясни, но е толкова притеснена, че думите ѝ се оплитат. – Или по-точно при Юсуф… Тоест… при вас. Искам да бъда близо!
Яман се усмихва още по-широко, щастлив от решението ѝ.
– Всъщност… – продължава Сехер, бързайки да уточни. – Направих го заради Юсуф. Понякога сънува кошмари…
– Всичко ще бъде така, както ти го искаш – отвръща Яман спокойно, но с нескрито задоволство. – Аз ще вървя, а ти се настанявай.
Сехер кимва, а сърцето ѝ бие учестено.
Дженгер пренася вещите на Сехер и среща Яман.
– Нещата лека-полека си идват на мястото – отбелязва той, наблюдавайки реакцията му.
– Да, така е… – отвръща Яман и продължава напред.
Но Дженгер не помръдва. В главата му отново изплува моментът, когато отиде да вземе телефона на Сехер от кабинета на д-р Азиз. Истината, която разбра тогава, не му дава мира – Азиз е син на най-големия враг на Яман.
Замисля се дали да настигне Яман и да му каже, но след миг поглежда кашона в ръцете си и, без да каже нищо, го отнася в стаята на Сехер.
Действието прескача във вечерта. Сехер си е легнала и си мисли развълнувана.
– Стаята му е в края на коридора… – прошепва си тя, усещайки странно вълнение.
Протяга ръка към нощното шкафче, но когато взима шишето с вода, разбира, че е празно. Тихо се изправя и се насочва към вратата, за да го напълни.
В този момент спира. Поглежда надолу и осъзнава, че е по пижама.
– Е, как сега така ще изляза? – прошепва сама на себе си, притеснена.
Но точно тогава вратата леко се открехва и при нея влиза Юсуф.
– Юсуф? –изненадана е Сехер. – Какво се е случило? Защо не спиш?
Момчето пристъпва напред с невинна усмивка.
– Аз дойдох, за да те проверя, лельо!
– Да ме провериш? Но защо? – учудена е Сехер.
– Исках да видя дали все още си тук… И ти наистина си тук!
– Аз съм тук, скъпи. Близо до теб съм.
– Добре… но моля те, повече не спи долу! Бъди винаги до мен!
– Хайде, обещавам ти – ще бъда тук! А сега отивай да спиш, иначе утре няма да можеш да се събудиш!
– Добре тогава! Лека нощ, лельо! – Юсуф целува леля си по бузата.
Сехер излиза от стаята си много внимателно, мислейки си, че Яман вече спи. Докато върви, погледът ѝ неволно се насочва към стаята на Яман.
В този момент не забелязва кога Яман застава пред нея.
– Айййй! Хвана ме! – възкликва изненадано.
Яман повдига вежди, леко учуден.
– Хвана ме? – повтаря Яман учуден.
– Хвана… в… смисъл… Аз бях тръгнала да си налея вода… – опитва се да обясни ситуацията Сехер. -Не, не ти не ме хвана, че съм тръгнала за вода… Но, си мислех, че всички спят и аз излязох по пижама…. и… и… затова така казах. Но няма нищо, аз… по-добре да потърпя!
Яман се усмихва и казва:
– Ако искаш, почакай. Ще изпратя вода в стаята ти. А за напред, ако имаш нужда от нещо, просто се провикни – ще те чуя!
Яман прави една крачка към нея и добавя: – Сега сме близо.
Сехер се изчервява.
– Благодаря! – казва бързо и тичешком се връща в стаята си.
Яман остава на място, гледайки след нея с усмивка.
Действието прескача на следващия ден. Сехер седи на дивана и разглежда снимките от рождения ден на Юсуф. Всяка снимка я връща към онези специални моменти – смехът, радостта, а после… танцът с Яман.
Сърцето ѝ прескача.
– Никога няма да забравя този момент! – казва на глас, без да осъзнава.
Отстрани Яман я наблюдава. Приближава се и сяда до нея. Сехер замръзва, усещайки топлината му съвсем близо. Яман поглежда снимката, на която тя се е спряла.
– Аз също… – казва той.
Сехер преглъща трудно и побързва да оправдае думите си.
– А… Тоест… Това е рожденият ден на Юсуф! – започва да се обяснява притеснено. – Затова е незабравим… Затова казах, че няма да го забравя…
Яман не откъсва поглед от нея, но преди да каже нещо, тя рязко става.
– Аз… ще отида до кухнята. Там… бюрек…
С тези думи тичешком напуска стаята.
Яман въздъхва с усмивка.
Недим съобщава на Яман за годишнината от сватбата на един от бизнес партньорите им. Случаен свидетел на този разговор е Юсуф, който погрешно тълкува думите на Недим.
Юсуф си мисли, че говорят за годишнината от сватбата на леля му и чичо му, и веднага споделя това със Сехер.
–Как днес ли е? – пита притеснена Сехер.
Семра и Дуйгу отиват в съда, за да вземат Ясемин.
Човекът на гангстера Ертурул също се появява на място, но Ясемин прави избор, който прави семейството ѝ щастливо – тя решава да се върне у дома при майка си и сестра си.
По-късно Ясемин, заедно с Дуйгу, Семра и Султан, приготвя традиционните манта (турски пелмени).
Ясемин в началото се дърпа като казва, че не знае как се прави това, но Султан ѝ връчва рендето и ѝ казва, че докато те приготвят тестото, тя ще приготвя плънката. Ясемин няма къде да ходи и слуша възрастната жена.
Останали насаме Султан казва на Семра:
– Ясемин не е гостенка в този дом, затова не трябва да се държиш с нея като такава!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
