Лабиринт към щастието – Епизод 107 (Ето какво ще видим)

Кузей като по чудо успява да се отърве от смъртта при катастрофата. Кой спасява Кузей? Мелис и Арда кроят план – как Арда да получи Зейнеп. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.107 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.

Какво се случва в епизод 107 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 17 март от 15:00 часа по NOVA.

Кузей по чудо успява да се спаси от смъртта при катастрофата. Кой го спасява?

Гьонул, намушкана с нож в затвора, е откарана в болница и моли Еге да не позволява на Зейнеп да научи истината.

Междувременно Мелис и Арда кроят план – как Арда да спечели Зейнеп.

Съсипан от смъртта на Елиф, Кузей натиска газта до дупка. Колата лети по тъмния път, а в очите му бушуват болка и ярост. На един остър завой внезапно, в неговата лента, навлиза тежък камион. Фаровете заслепяват погледа му. За да избегне сблъсъка, той рязко завърта волана. Гумите изпищяват, колата губи контрол, завърта се няколко пъти, излиза от пътя и с трясък се удря в старо дърво.

Лежи неподвижен сред смачканите ламарини, тялото му е сковано от болка. Вятърът духа, а горящият двигател пръска искри. Изведнъж нечии бързи стъпки приближават.

Млада жена, събираща дърва за огрев, замръзва виждайки катастрофиралата кола.

Без да се колебае нито за миг, тя се втурва към колата. Вижда, че колата всеки един момент ще избухне в пламъци. С треперещи ръце отваря вратата, хваща безжизненото тяло на Кузей и го издърпва навън. В този момент погледът ѝ пада върху нещо – малка раковина, лежаща върху чистачката. Инстинктивно я взема, усещайки, че тази вещ има огромно значение за непознатия.

Докато го води към пътя, от джоба на Кузей изпада телефон. Момичето не забелязва тази подробност, а миг по-късно колата се взривява и избухва в пламъци.

Ударната вълна поваля Кузей и непознатата на земята.

Момичето отвежда Кузей в бараката за дърва, която се намира до дома ѝ.

– Коя си ти? – пита смаян той, като се мъчи да отвори очи. – Русалка… – добавя той немощно, убеден, че митичното същество го е спасило. След миг Кузей се унася в сън.

– Ще се оправиш – шепне момичето. – Ще направя всичко, което зависи от мен, за да се оправиш.

Разбираме, че спасителката на Кузей се казва Сила. Тя живее в малка къща с майка си Джавидан и по-малката си сестра Бахар.

Разбираме, че момичето спасило Кузей се казва Сила. Младо момиче, принудено да се откаже от мечтите си, за да издържа семейството си. Тя живее с майка си Джавидан и по-малката си сестра Бахар.

Докато Сила се грижи за ранения Кузей, криейки го в бараката от семейството си, майка ѝ и сестра ѝ са в къщата. Джавидан сяда на импровизираната маса, на която току-що са приключили с храненето, докато Бахар се занимава с ученето си.

– Виж я, стана от масата и просто си тръгна! – казва Джавидан, раздразнена от поведението на по-голямата си дъщеря. – Сила, ела тук! – крещи тя.

– Мамо, тя отиде в бараката! Остави я, ще почистя аз къщата. Цял ден беше в гората, сигурно е изтощена – моли Бахар.

– В никакъв случай! Върши си уроците, а аз ще прибера чиниите. Сестра ти ще ги измие, когато се върне – отговаря ядосана Джавидан.

– Не ти ли е жал за нея, мамо? – пита загрижена Бахар. – Водата е ледена… Позволи ми да ги измия.

– Не говори така, дъще. Умът ти работи, ти не си като Сила. Тя се грижи за домакинството, а ти трябва да учиш!

– Сестра ми е по-умна от мен, майко. Ако я беше оставила, сигурно щеше да влезе в университет и да успее.

– Мислиш, че аз съм тази, която не ѝ позволи?! Заради проклетия ѝ баща, който го пратиха в затвора… Какво трябваше да направя? Някой трябваше да се грижи за нас! Аз съм болна, кръвното ми е високо. Ако направя две крачки повече, ще падна. Сила трябваше да напусне училище, за да се грижи за нас.

– За мен, мамо… – казва Бахар и свежда поглед.

– За теб, разбира се. – Джавидан се приближава, сяда до нея и я прегръща с усмивка. – Защото ти заслужаваш най-доброто. Сила и аз правим всичко, за да го получиш.

Джавидан гали с ръка дългата ѝ тъмна коса.

– Всичко, което искам от теб, е да учиш. Един ден ще се измъкнеш от тази бедност. Няма да живееш като Сила.

Тя я целува по челото и се изправя да разчисти масата.

В бараката Кузей трепери от висока температура. Лицето му е горещо, а дишането – накъсано. Сила, отчаяна да му помогне, намокря кърпа с хладка вода и внимателно я поставя на челото му.

Изведнъж ръката на Кузей хваща тази на Сила.

Сърцето ѝ подскача. Очите на Кузей се отварят, но сякаш не виждат нея – гледат в миналото

– Знаех си… Ти си жива, Елиф…

Сила застива на място.

Коя е тази жена, която мъжът в несвяст вика? Каква тайна носи Кузей?

Момичето е изненадано!

Междувременно Гьонул влиза в банята на затвора. Тя тайно набира номера на Зейнеп от тайния си телефон, но момичето не отговаря. Примирена, тя се обажда на Еге. Обаждането е прието, но разговорът е прекъснат от внезапното нахлуване на друг затворник. Жената се изправя срещу Гьонюл и без да каже нито дума, я пробожда с нож в стомаха.

– Айнур те поздравява – изсъсква нападателката и се отдръпва, наблюдавайки как Гьонул бавно се свлича на студените плочки.

Телефонът изпада от ръката на Гьонул и тя се свлича на пода.

Прекъснатата връзка притеснява Еге, но мислите му са твърде заети от състоянието на Назире, за да реагира адекватно.

Заедно със Зейнеп Еге решава да заведат икономката в болницата, което довежда Мелис до истерия.

Действието прескача. Докато всички са в болницата и тревожно чакат новини за състоянието на Назире, Мелис с лека усмивка показва на Арда снимка на луксозна яхта. Очите ѝ греят от вълнение.

– Наех круиз с тази яхта! – обявява гордо.

Арда повдига вежди, впечатлен.

– Колко метра е?

– Достатъчно голяма, за да мога да си играя на криеница с Еге – засмива се Мелис. – Ще тичаме от единия до другия край.

– Само внимавай да не паднеш в морето, докато тичаш – подхвърля Арда с лека насмешка.

– Не се притеснявай, татко – отвръща закачливо тя, влизайки в тона му. – Еге ще ме хване.

Арда се навежда леко напред, поглеждайки я с присвити очи.

– А дали Еге изобщо знае за този план?

– Все още не сме успели да говорим спокойно. Все нещо ни прекъсва. Когато исках да му кажа, се обади майката на Зейнеп… – гласът ѝ става по-нисък. – Освен това Еге е дълбоко загрижен за смъртта на Елиф и за състоянието на Кузей.

Настроението в стаята се променя. Арда става сериозен.

– Смъртта на любим човек е ужасна – казва тихо. – Много е трудно да се приеме. Не мога да си представя да съм на мястото на Кузей.

Мелис прехапва устна, после въздъхва тежко.

– Ако Еге беше умрял… – гласът ѝ потрепва, но тя бързо се овладява. – Мисля, че и аз щях да умра.

Арда я наблюдава внимателно.

– Ясно е, че много го обичаш. Ако искаш да продължим да бъдем партньори, позволи ми да ти дам един съвет – накланя се леко напред, понижавайки тон. – Не му оказвай прекалено голям натиск.

Очите на Мелис проблясват с гняв.

– А аз какво трябва да направя? Да го оставя да остане със Зейнеп?!

Арда задържа погледа ѝ за миг, после се усмихва едва забележимо.

– Тези, които са най-малко милостиви, вършат най-големите грехове – изрича бавно, почти философски. – А ти, Мелис… ти не проявяваш милост към никого.

Тя примигва изненадано.

– Всички те подозират в най-лошото. Дори Еге – продължава Арда. – Ако той си тръгне от теб сега, може би никога няма да си го върнеш.

Мелис сбърчва чело, явно обмисля думите му.

– А ти? Какво планираш? – пита рязко, сякаш иска да отклони разговора от себе си.

Арда въздъхва.

– Не знам… – поглежда встрани, замислен. – Днес се обадих на Зейнеп, но тя не отговори. Затова дойдох тук. Накратко, говорим си като приятели.

– Не си очаквал, че Зейнеп ще ти даде шанс, нали?

– Очаквах го. Бях планирала всичко, но не се замислих какво да правя по-нататък. Как да я държа за ръка? Как да я измъкна от тази къща, особено когато Еге е тук? Не искам да насилвам ситуацията, защото тя едва сега ми се довери.

– Затова нека ти дам няколко съвета – казва Мелис с усмивка. – Трябва да създадеш връзка.

– Каква връзка?

– Еге търси майката на Зейнеп. Заради нея те се срещат през цялото време.

Арда присвива очи.

– Майка ѝ е най-голямата ѝ грижа…

– Бинго! – усмихва се самодоволно Мелис. – Това е твоят шанс. Намери я, преди да го направи Еге.

Гьонул се събужда в болницата. Тя посяга към чорапа си, където е скрила телефона си, и се обажда на Еге.

– Ало? Госпожо Гьонул? Всичко наред ли е? – Еге отговаря почти веднага, гласът му звучи напрегнато.

– Не се чувствам добре… – прошепва тя, гласът ѝ едва се чува.

Настъпва кратка пауза.

– Къде сте? Мога да дойда за вас.

– Не можеш да ме вземеш… – казва бавно Гьонул, затваряйки очи от изтощение. – Не мога да си тръгна оттук… В болница съм.

– В коя болница? – пита Еге.

Секунда по-късно Еге е изненадан – оказва се, че са на едно и също място.

В този момент към него се приближава Зейнеп.

– Еге? – поглежда го въпросително.

Гьонул чува гласа ѝ по телефона. Дъхът ѝ секва.

– Това Зейнеп ли е? – прошепва разтревожено. – Моля те, не ѝ казвай, че съм тук.

Минути по-късно Еге бързо намира стаята на Гьонул, но не може да влезе вътре – на вратата има охрана. Той обаче намира начин да влезе. Облича лекарска престилка и се промъква вътре.

– Аз съм Еге – представя се той тихо. – Кажете ми какво се случва. Оставили сте писмо за Зейнеп и сте изчезнале. Тя не знае, че сте в затвора, нали?

– Не, няма представа – признава Гьонул. – И не трябва да разбира.

Изведнъж вратата се отваря и един охраната поглежда вътре.

– След малко ще дойде офицер, за да вземе показания – съобщава той.

Еге и Гьонул разменят погледи. Откровеният им разговор ще трябва да почака.

В същото време Назире вече е дошла в съзнание. В болничната стая Ферей ѝ говори.

– Какво се случи, Назире? – пита Ферей. – Защо припадна? Мелис ли ти каза нещо неприятно?

Назире бавно поклаща глава.

– Не… Мелис понякога се ядосва и повишава глас, но аз не мога да ѝ се сърдя. Тя беше малко дете, когато започнах да се грижа за нея. Познавам я още от бебе, така че как мога да ѝ се сърдя?

Ферей въздъхва с благодарност.

– Ах, Назире… Аз също не мога да ѝ се сърдя. В края на краищата, аз съм ѝ майка. Но ако е направила нещо, което те е наранило….

Назире се колебае. Дълго мълчи, сякаш се бори със себе си. После, несигурно, прошепва:

– Видях нещо, госпожо Ферайе. Еге и…

Ферайе рязко вдига глава, сърцето ѝ прескача.

– Зейнеп?

– Не… – Назире преглъща трудно, после най-накрая изрича думите, които тежат на душата ѝ. – Видях Еге и Мелис да се целуват. Те са израснаха заедно като брат и сестра, но…

– Случи се… – прошепва почти на себе си. – Случи се това, от което най-много се страхувах…

Въздъхва тежко, сякаш целият свят се стоварва върху раменете ѝ.

Излиза в коридора и се свлича на един стол. Разтреперана, тя говори на себе си:

– Влюбени ли са Мелис и Еге един в друг? Затова ли Мелис е в такова състояние?..

Мисълта я разтърсва из основи.

Преглеждания: 5