Сила продава най-ценното си съкровище, за да събере пари за лечението на Кузей. Междувременно сестра ѝ Бахар открива, че дрехите на непознатия струват цяло състояние. Йълдъз, обзета от гняв и жажда за отмъщение, отчаяно търси Кузей – с нож, скрит в чантата си… Вижте още какво ще се случи в епизод еп.108 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 108 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 18 март от 15:00 часа по NOVA.
Сила продава най-ценното си съкровище, за да събере пари за лечението на Кузей. Междувременно сестра ѝ Бахар открива, че дрехите на непознатия струват цяло състояние.
Алпер, стар познат на Сила, се завръща в селото с намерение да ѝ предложи брак в рамките на два дни, без да се интересува от нейните чувства.
Йълдъз, обзета от гняв и жажда за отмъщение, отчаяно търси Кузей – с нож, скрит в чантата си…
Сила, разтревожена, опитва да я свали, като слага влажна кърпа на челото му. Внезапно мъжът хваща ръката ѝ и, задъхан, прошепва изнемощяло:
– Знаех си… Ти си жива, Елиф…
На следващия ден температурата все още не спада. Неочаквано Бахар влиза в дървената барака и открива тайната на сестра си.
– Кой е този ранен мъж? – пита Бахар, приближавайки се към Кузей.
– Не знам. Събирах дърва за огрев в гората и видях катастрофирала кола. Намерих го вътре. Беше тежко ранен… не можех да го оставя там.
– Ако мама разбере, ще те убие! – възкликва ужасено Бахар. – Тя излезе да се види със съседката, така че имаме малко време. Да го закараме в болницата, а по пътя ще информираме полицията.
– Не можем. – Сила решително поклаща глава. – Обещах му, че няма да го водя никъде. Той не иска това. За миг дойде в съзнание и каза, че ще избяга, ако го оставя.
– Како, ами ако е някой престъпник? – пита разтревожено Бахар.
– Той не е лош човек. Усещам го!
– Ние дори не знаем името му! Наистина ли искаш да го държиш тук?
– Али. – Сила се замисля за миг и после отсича: – Така ще го наричаме оттук нататък. Сега по-спокойна ли си?
– Али? Не беше ли това името на въображаемия ти приятел, когато беше малка?
Сила пренебрегва думите ѝ и грабва якето си.
– Бахар, остани с него за малко. Аз ще отида да извикам Зехра. След всичко, което направих, температурата му все още не е спаднала.
– Добре, како… Но се върни преди мама.
Идва селската лекарка Зехра, която преглежда Кузей като казва на Сила, че трева да му купи антибиотик и ѝ написва рецепта.
По-късно Бахар вдига окървавената риза на Кузей и я показва на Сила.
– Тя беше унищожена при катастрофата – казва Сила, без да разбира какво има предвид сестра ѝ. – Ще му дам дрехи от баща ни.
– Не в това е въпросът. Погледни етикета. – Бахар посочва знака на фирмата. – Това е много скъпа марка. Онова известно момче, което следя в Инстаграм, носи такива неща. Ако знаеше колко струва тази риза, щеше да се шокираш.
Тя посяга към палтото на Кузей и го разглежда внимателно.
– А това? Струва повече от цялата ни къща. Това е италианска марка. Той трябва да е много богат.
– И какво от това, Бахар? Какво ни интересува?
– Може би нищо, но поне знаем, че той не е злодей или престъпник.
– Наистина? Нима богатите не могат да бъдат зли? – Сила премества погледа си към заспалия Кузей. – Знам, че той не е лош човек. Не защото носи скъпи дрехи, а защото се вгледах в очите му.
Сила посяга към палтото си.
– Отивам да взема парите, а после до аптеката. Али остава под твоите грижи. Погрижи се за мама.
Бахар я поглежда с усмивка.
– Како, влюбила ли си се в Али?
– За какво говориш, Бахар? – Сила поклаща глава. – Любов ли? Това ни липсва в момента… Дори не знам името му, а ти вече съчиняваш истории. Определено гледаш прекалено много телевизия.
Сила тръгва, а Бахар се обръща към Кузей и прошепва мечтателно:
– Искам да видя как това се случва… Той е едновременно красив и богат…
В града Сила крачи нервно по улиците. Няма пари за антибиотиците, които трябва да купи за Кузей. Изведнъж до нея спира синя кола и натиска клаксона.
Тя рязко се обръща. Вратата се отваря и отвътре излиза млад мъж, облечен в бяла поло и тъмно ватирано яке. Сила го гледа изненадано.
– Алпер?
– Изплаших ли те? Съжалявам. – казва мъжът и се приближава. – Това е новата ми кола. Харесва ли ти?
– Поздравления, хубава е. Върнал ли си се?
– Току-що пристигнах. Слава Богу, изпълних дълга си към страната. – В гласа му се прокрадва гордост, докато намеква, че се е върнал от армията. – Откакто съм тук, те търся навсякъде. Едва сега майка ми ме пусна да изляза. Иначе щях да дойда веднага и да целуна ръка на г-жа Джавидан.
– Можеш да дойдеш, когато пожелаеш. Ние те чакаме. – Гласът на Сила звучи по-скоро учтиво, отколкото сърдечно. Не желае да продължава разговора. Бързо се сбогува и продължава пеша към дома.
Алпер се присъединява към двама приятели, които стоят наблизо.
Алпер остава на място за момент, после се обръща към двама приятели, които стоят наблизо.
– От години тичаш след нея, а тя дори не те поглежда – подмята единият с подигравателна усмивка. – Очевидно е, че не те иска. Не се надявай.
– Гледай си собствения бизнес – прекъсва го строго Алпер.
Другият приятел клати глава.
– Мислиш ли, че момиче като нея ще погледне някой като теб? Тя е красива, умна и искрена. По-добре не се заблуждавай напразно.
Алпер стиска зъби и казва убедено:
– Ще видиш. До два дни ще ѝ сложа пръстен на ръката. Тогава ще говорим кой е глупакът тук. Мислиш ли, че тя ще намери някой по-добър от мен?
Сила продава завещания от баба ѝ пръстен, за да събере пари за антибиотици за Кузей. Алпер я забелязва в бижутериен магазин и я наблюдава от колата си. Когато момичето излиза от аптеката, той спира колата до нея и ѝ предлага да я закара до вкъщи.
– Благодаря, но имам да свърша нещо по пътя – отговаря тя, като умишлено избягва погледа му.
Алпер не ѝ позволява да се измъкне толкова лесно. Излиза от колата и се приближава.
– Избягваш ме? В края на краищата сме приятели от детството.
– Не е това въпросът – отвръща Сила спокойно. – Просто предпочитам да се поразходя.
– Ние сме семейство, все пак съм роднина на майка ти. Качвай се, ще те закарам.
Сила го поглежда замислено.
– Алпер… Да, познаваме се от деца, но хората може да разберат това погрешно. Не искам майка ми да слуша каквито и да било клюки.
– Какво правеше при бижутера? Ако имаш проблеми, кажи ми. Ние сме приятели. Освен това, това е нашият магазин.
– Алпер, не ми трябва нищо. Благодаря ти за загрижеността. Хубав ден.
Без да му даде възможност да продължи разговора, Сила бързо си тръгва. Алпер я изпраща с поглед, а на устните му се появява лека усмивка.
– И красива, и искрена… Вижда се, че изпитва нещо към мен, но иска да положа усилия. Момичето иска нещо сериозно – и е права.
Когато Сила се завръща от града, Бахар тича при нея, очите ѝ блестят от вълнение.
– Виж какво намерих! – казва тя ентусиазирано, като вади телефон от джоба си.
Сила я поглежда изненадано.
– Това телефонът на Али ли е?
– На кой друг? – Бахар свива рамене. – Намерих го близо до мястото на катастрофата. Мисля, че е изпаднал от джоба му. Ако го включим, може би някой от близките му ще се обади.
Сила се замисля, но в този момент нещо привлича вниманието ѝ – вратата на дървената барака е открехната. Сърцето ѝ прескача удар. Уплашена, тя пристъпва напред, за да погледне вътре, но изведнъж зад нея се разнася строгият глас на майка ѝ.
– Откъде идваш? – пита Джавидан подозрително, като пронизва дъщеря си с поглед.
Сила се опитва да запази спокойствие.
– Бахар не ти ли каза? – отвръща хладнокръвно. – Отидох в града, за да взема пари за дрехите, които уших.
Джавидан не изглежда убедена.
– Добре. Дай ми ги. – Протяга ръка, очаквайки дъщеря ѝ да ѝ предаде банкнотите в дланта ѝ.
В този миг от вътрешността на бараката се чува тревожен шум. Сила рязко застава пред входа, блокирайки достъпа. Това обаче само разпалва подозренията на майка ѝ.
– Какво се случва, момиче? Какво криеш там? – присвива очи Джавидан.
Сила отваря уста, за да каже нещо, но е прекалено късно. Майка ѝ вече я е отблъснала настрани и нахълтва вътре.
За изненада на Сила… там няма никой!
Междувременно Кузей се лута из гората, стиснал в ръка раковината от Елиф. Той все още не се е възстановил от инцидента си и умората започва да го завладява. В крайна сметка губи сили и пада на земята.
Йълдъз пристига в къщата на Бюлент, стискайки здраво скрит нож в чантата си. Дишането ѝ е накъсано, а сърцето ѝ блъска в гърдите като полудяло. Вратата ѝ отваря Ферей.
– Къде е Кузей? Къде е той? – пита Йълдъз разтреперано, почти задъхана.
Ферей я гледа изненадано, но преди да успее да отговори, Бюлент чува виковете на Йълдъз и веднага се появява в коридора, заставайки до жена си.
– Отидох в дома му, но него го нямаше – добавя Йълдъз, а гласът ѝ трепери. – Телефонът му е изключен… Къде е Кузей?!
Ферей я гледа объркано.
– Защо ще го крием тук? Кузей не е тук, успокой се.
– Ти го криеш тук, нали?! – Йълдъз не вярва на думите ѝ. Очите ѝ шарят неспокойно из коридора. Тя прави няколко крачки назад и започва да вика с цяло гърло името на Кузей към прозорците на горния етаж.
– Йълдъз, Кузей не е тук! – повтаря уверено Бюлент.
– Елиф е под земята! Мислиш ли, че Кузей може да спи спокойно?! – избухва тя, гласът ѝ се къса от болка.
– Той наистина не е тук – настоява Ферей. – Защо ще го крием?
– Вие лъжете! Кузей е тук!
Без да чака отговор, Йълдъз влиза вътре. Оглежда набързо приземния етаж и след като не вижда никого, тръгва нагоре по стълбите. Като буря се втурва в стаята на Мелис, като я събужда.
– Къде е Кузей?! Знам, че го криеш тук! – крещи Йълдъз и се навежда заплашително над леглото на Мелис.
Мелис се изправя рязко, разтърквайки очи. После се ухилва подигравателно.
– Да, държа го в чантичката си за гримове – изсъсква тя саркастично.
– Шегуваш ли се с мен, момиче?!
– Не, напълно сериозна съм! – повишава тон Мелис. – Как смееш да влизаш в стаята ми?!
В този миг на вратата се появява Бюлент.
– Какво става тук, татко?! – пита Мелис гневно, като сочи към Йълдъз.
Йълдъз не се успокоява. Тя продължава да претърсва стаите една по една. Накрая, когато не открива никаква следа от Кузей, се връща долу, ядосана и объркана.
Изведнъж чантата ѝ се изплъзва от рамото и пада на пода. Ножът се търкулва изпод нея, острието проблясва на светлината.
По лицата на Бюлент и Ферей се изписва ужас.
Мелис се гримира в стаята си, когато майка ѝ влиза.
– Ти избяга по-рано и не можахме да си поговорим – казва Ферайе със сериозен тон. – Кажи ми, какво общо има помежду ви?
– Аз и Еге?
– Не, ние, Марс и Земята… – отвръща Ферайе иронично. – Виждам, че се опитваш да печелиш време с тези глупави въпроси. Какво означава да се целуваш на публично място? От колко време продължава това?
Мелис се отдръпва за миг от огледалото, поглежда майка си и казва спокойно:
– Приеми го, майко. Аз и Еге сме във връзка.
– Значи е нещо сериозно?
– Да. Защо да не е?
Ферайе въздъхва тежко, поклащайки глава.
– Първо, защото всичко се случи внезапно – казва тя. – Второ, тази целувка… Защо го направи в стаята на Зейнеп, пред нея? Дъще, какво си мислеше?
– Това се е случвало и преди, на други места, и се случи и там, просто така.
– Стига, Мелис! – Ферайе повишава глас. – Какво е това безгрижно отношение? Не мога ли да поговоря сериозно с теб?
Мелис се обръща рязко към майка си, очите ѝ пламтят.
– Мамо, аз съм влюбена в Еге! – казва тя твърдо. – Казвала съм ти го много пъти. Първо се сближихме, после се влюбихме. Това не беше планирано, просто се случи. Исках да ти кажа, но нямах време заради проблемите на г-ца Зейнеп.
– Не обвинявай за това Зейнеп, Мелис.
– И на кого да хвърля вината?
– На себе си, защото не ми каза за това.
– Добре, това е моя грешка – признава Мелис, а лицето ѝ леко пребледнява. – Значи, защото се влюбих в Еге и го целунах, се осъждам на смърт.
Демонстративно прави театрален жест, сякаш някой ѝ нахлузва примка на врата.
Ферайе поклаща глава и я поглежда с порицание и недоверие.
– Знаеш ли, че понякога ме побиват тръпки от теб? – смръщва се тя. – Имам чувството, че ти сама ще провалиш тази връзка, а не другите.
Обръща се и излиза от стаята, без да даде възможност на Мелис да ѝ отговори.
Бюлент и Зейнеп спират по пътя съсипаната Йълдъз.
– Йълдъз, след като си изпратила сестра си в родното си село, остани при нас – предлага Бюлент. – Ти ще ни подкрепиш и ние ще те подкрепим.
– Да, това би било най-доброто решение – добавя Зейнеп, опитвайки се да я убеди.
– Не, не искам – отвръща Йълдъз рязко и тръгва напред, опитвайки се да ги избегне.
Бюлент обаче не отстъпва и отново я спира.
– Сестра ти си е тръгнала. Какво ще правиш сега сама? Кузей ми разказа за положението, в което се намираш. Огюлкан е далеч…
Очите на Йълдъз проблясват от гняв.
– Кузей трябваше да ми помогне да върна сина си – казва тя хладно. – Това ли ти каза?
Бюлент въздъхва.
– Той ми каза всичко. Сигурен съм, че е направил каквото е могъл. Знам, че е говорил с бившия ти съпруг много пъти. Йълдъз, госпожа Назире се пенсионира поради здравословни проблеми. Можеш да заемеш нейното място. Работата ще ти е от полза.
Йълдъз поклаща глава в знак на несъгласие.
– Йълдъз, не бъди упорита – настоява Бюлент. – Не оставай сама там. Обещавам, че ще направя всичко възможно, за да ти помогна да си върнеш детето.
– Не, благодаря. Ще се справя сама – отвръща твърдо тя.
После рязко се обръща и хуква, преди някой да опита да я спре отново.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 21
