Йълдъз пристига в къщата на Бюлент, стискайки здраво скрит нож в чантата си. Дишането ѝ е накъсано, а сърцето ѝ блъска в гърдите като полудяло. Вратата ѝ отваря Ферей.
– Къде е Кузей? Къде е той? – пита Йълдъз разтреперано, почти задъхана.
Ферей я гледа изненадано, но преди да успее да отговори, Бюлент чува виковете на Йълдъз и веднага се появява в коридора, заставайки до жена си.
– Отидох в дома му, но него го нямаше – добавя Йълдъз, а гласът ѝ трепери. – Телефонът му е изключен… Къде е Кузей?!
Ферей я гледа объркано.
– Защо ще го крием тук? Кузей не е тук, успокой се.
– Ти го криеш тук, нали?! – Йълдъз не вярва на думите ѝ. Очите ѝ шарят неспокойно из коридора. Тя прави няколко крачки назад и започва да вика с цяло гърло името на Кузей към прозорците на горния етаж.
– Йълдъз, Кузей не е тук! – повтаря уверено Бюлент.
– Елиф е под земята! Мислиш ли, че Кузей може да спи спокойно?! – избухва тя, гласът ѝ се къса от болка.
– Той наистина не е тук – настоява Ферей. – Защо ще го крием?
– Вие лъжете! Кузей е тук!
Без да чака отговор, Йълдъз влиза вътре. Оглежда набързо приземния етаж и след като не вижда никого, тръгва нагоре по стълбите. Като буря се втурва в стаята на Мелис, като я събужда.
– Къде е Кузей?! Знам, че го криеш тук! – крещи Йълдъз и се навежда заплашително над леглото на Мелис.
Мелис се изправя рязко, разтърквайки очи. После се ухилва подигравателно.
– Да, държа го в чантичката си за гримове – изсъсква тя саркастично.
– Шегуваш ли се с мен, момиче?!
– Не, напълно сериозна съм! – повишава тон Мелис. – Как смееш да влизаш в стаята ми?!
В този миг на вратата се появява Бюлент.
– Какво става тук, татко?! – пита Мелис гневно, като сочи към Йълдъз.
Йълдъз не се успокоява. Тя продължава да претърсва стаите една по една. Накрая, когато не открива никаква следа от Кузей, се връща долу, ядосана и объркана.
Изведнъж чантата ѝ се изплъзва от рамото и пада на пода. Ножът се търкулва изпод нея, острието проблясва на светлината.
По лицата на Бюлент и Ферей се изписва ужас.
