Действието прескача на следващия ден. Сехер седи на дивана и разглежда снимките от рождения ден на Юсуф. Всяка снимка я връща към онези специални моменти – смехът, радостта, а после… танцът с Яман.
Сърцето ѝ прескача.
– Никога няма да забравя този момент! – казва на глас, без да осъзнава.
Отстрани Яман я наблюдава. Приближава се и сяда до нея. Сехер замръзва, усещайки топлината му съвсем близо. Яман поглежда снимката, на която тя се е спряла.
– Аз също… – казва той.
Сехер преглъща трудно и побързва да оправдае думите си.
– А… Тоест… Това е рожденият ден на Юсуф! – започва да се обяснява притеснено. – Затова е незабравим… Затова казах, че няма да го забравя…
Яман не откъсва поглед от нея, но преди да каже нещо, тя рязко става.
– Аз… ще отида до кухнята. Там… бюрек…
С тези думи тичешком напуска стаята.
Яман въздъхва с усмивка.
