В същото време Дога съобщава на Фатих, че е сменила клиниката, в която ще провежда практиката си.
– Не разбрах! – изненадан е Фатих.
– Всичко е много просто! Ще изкарам стажа си там, където съпругът ми не е давал подкупи! – усмихва се Дога.
– Все още не разбирам… – отвръща Фатих.
– Фатих, какво има тук за разбиране? Ти направи достатъчно зад гърба ми!
– Дога, това е много глупава постъпка!
– Извинявай, но кое точно е глупаво? Ти можеш да имаш тайни от мен, но аз трябва да си мълча ли? Фатих, аз не искам да свърша като Нурсема!
– Но нима това е едно и също? – ядосва се Фатих.
– Да, едно и също е – натиск върху жената! Фатих, ако беше дошъл при мен и ми беше казал, че не ти харесва, щях да се опитам да те разбера. Но това, което направи, е много сериозно! Аз ще бъда лекар! И за мен всички пациенти са равни!
– Да, ще бъдеш лекар, но скоро ще станеш и майка! Майка на моите деца!
– Не се притеснявай, мили, няма да пренебрегвам децата ни! Но имам една молба – да не си посмял повече да правиш нещо зад гърба ми! – казва уверено Дога.
Разговорът им е прекъснат от домашната помощница, която съобщава на Дога, че г-н Абдула я чака в кабинета си.
Дога отива в кабинета при Абдула.
– Дога, дъще, ти помогна на Нурсема. Застъпи се за нея в най-трудния момент! Подкрепи я, когато ние не можахме. Колкото и да ти благодарим, никога няма да можем да ти се отблагодарим напълно за тази добрина.
– Какво говорите, татко? Ние сме едно семейство!
– Тогава приеми от татко Абдула този скромен подарък! – казва той и взема една кутия от бюрото си.
Дога отваря кутията – вътре има красиво и много скъпо колие. Очите ѝ светват от възхищение.
– Татко Абдула, много благодаря! – казва Дога, докосвайки нежно колието. – Толкова е красиво! Не трябваше да се притеснявате, това е излишно!
– Носи го със здраве – отвръща Абдула с усмивка.
Дога, щастлива, веднага го слага.
Малко по-късно… Абдула заминава за фирмата, а Дога отива в хола при Нилай, Пембе, Нурсема, Мустафа и Фатих.
– Дога, това колие е невероятно! Ново ли е? – пита Нилай с интерес.
– Благодаря, Нилай! Татко Абдула ми го подари – отговаря Дога.
– Много ти отива! – казва Фатих, който се притесняваше, че баща му може да се кара на съпругата му.
– Носи го със здраве! – добавя Мустафа.
– Дога, изглеждаш страхотно с него! – усмихва се Нурсема.
– Но сега няма никакъв празник… Защо ти го е подарил? – пита подозрително Нилай.
– Татко Абдула решил да ми благодари за това, че помогнах на Нурсема – обяснява Дога.
– Аз също исках да помогна, но никой не ми повярва… – отвръща с горчивина Нилай.
– Както сама виждаш, важно е не да говориш, а да действаш – казва Дога.
– Ти си права! Аз се гордея с теб! – признава Мустафа.
– Носи го с удоволствие! – добавя Пембе.
