Хира отваря очи и затаява дъх. Пред нея се разкрива приказна шатра, обсипана с гирлянди от светлини, които проблясват като звезди. Морето леко шумоли наблизо, създавайки усещане за магия.
– Ето, и звезди, и море… Можеш да ги гледаш, колкото поискаш – казва Орхун, наблюдавайки реакцията ѝ.
Хира го поглежда, все още смаяна.
– Защо? Бяхме на вечеря по работа, цветята бяха за болното дете, танцът – заради Али… А тази изненада? За какво е?
– Тази изненада е за теб… за да бъдеш щастлива – казва Орхун, гледайки я право в очите. – В миналото преживя толкова много лоши неща… А и аз… и аз също ти причиних болка. Неща, които не заслужаваше!
Гласът му е дълбок, изпълнен с искреност.
– Вече искам да бъдеш щастлива! Заслужаваш го повече от всеки друг!
Хира е трогната. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Но това е… прекалено! – прошепва тя. – Като сън е… Твърде хубаво, за да е истина!
– Искам всичко да бъде истинско! – заявява уверено Орхун.
Хира го поглежда шокирано.
– Какво? Всичко ли… – думите ѝ секват, а сърцето ѝ забива лудо.
– Всичко! – повтаря Орхун със сериозен тон.
„Всичко! Какво значи всичко?“ – мисли си Хира, изпълнена с вълнение и страх. „Дали иска и бракът ни да бъде истински?“
На глас обаче казва:
– Е… нали е истинско? Морето е истинско, звездите са истински… Да! Истинско е!
Орхун не сваля поглед от нея. В мислите му отеква само едно: „Не си готова, нали? За нищо…“, мисли си Орхун като не престава да я гледа.
– Да, права си! – казва Орхун. – Морето е истинско, звездите са истински… Щом ги виждаме, нека просто се насладим на тази прекрасна гледка!
Той протяга ръка и кани Хира да влязат в импровизираната шатра. Двамата сядат един до друг.
