Действието се връща назад във времето, когато Ясемин все още е в затвора. Посещава я Ертурул, нейният началник и единственият човек, когото тя нарича семейство.
– Почакай още малко, скоро ще те измъкна оттук – уверява я мъжът.
– Благодаря ти, братко. Ти се мъчиш за мен, но вече не е необходимо. Онези двама полицаи – Дуйгу и Али – са се погрижили за всичко. Днес излизам на свобода – отвръща Ясемин.
– А ти какво ще правиш? Ще тръгнеш ли с тях, защото те са те спасили? – пита той с подчертана студенина в гласа.
– Не, няма да отида никъде с тях. Аз имам само едно семейство. Ти.
Ертурул присви очи и каза с решителен тон:
– Ти ще отидеш.
– Какво имаш предвид? – попита объркана Ясемин.
– Днес ще си тръгнеш оттук и ще се върнеш при „семейството“ си.
– Какво имаш предвид? Защо да го правя? – попита тя невярващо.
– Защото това е, което искам да направиш. Ще направиш това, което ти кажа да направиш.
Ясемин го погледна объркано, затова Ертурул продължи:
– Първо ще свикнат с теб. Сестра ти ще те прегръща, майка ти ще те целува и ще вдишва аромата ти. В момента, в който повярват, че си се върнал и си им простил, ще си тръгнеш. Ще се върнеш при мен. Не са ли направили същото с теб? Не изоставиха ли любимата си Ясемин, когато беше дете?
– Сега е твой ред – добави мъжът. – Ще им осигуриш същото чувство. Това ще бъде твоето отмъщение.
