По-късно, когато заплахите не дават резултат, Джавидан сменя тактиката. Принуждава дъщеря си да седне до нея и, този път със спокоен тон, започва:
– Сила, дъще, моля те, използвай ума си. Алпер има къща с централно отопление, наследил е цялото богатство на баща си, управлява ферма. Той е заможен мъж. Наистина ли искаш да свършиш като мен?
– Мамо, аз… – Сила търси правилните думи.
– Не мога да повярвам! Това момиче е идиотка! – Джавидан разперва ръце в жест на примирение. – За Бога, ще спасиш себе си и сестра си!
– Майко, любовта не може да бъде наложена! – заявява твърдо Сила.
– Погледни се! Погледни ни! – В гласа на Джавидан прозвучава истерия. –Тази къща е развалина, баща ти гние в затвора. Как, кажи ми, как Бахар ще продължи образованието си? Как ще живеем така?
– Ще работя усилено! – отвръща Сила с непоколебима решителност. – Ще шия, ще бродирам, ще обработвам земята…
Джавидан се изсмива презрително.
– Разбира се! Така със сигурност ще ни направиш богати! – изсумтява подигравателно.
– Майко, умолявам те! Не ме давай на Алпер! – гласът на Сила потрепва. – Ще се справя. Ще осигуря бъдеще на Бахар. Ще се грижа за нас.
Джавидан стисва устни, после рязко става.
– Ти не разбираш от добра дума, нито от съвети. Добре тогава! Не се омъжвай!
Отива в кухнята и започва да хвърля в торба хранителните продукти, които Алпер и майка му са донесли.
– Ще отидем при леля Мелахат. – Хвърля поглед към Бахар, докато натъпква торбата. – И ще я оставим тук. – Очите ѝ проблясват студено, когато среща погледа на Сила. – Гладна и жадна! Може би тогава ще се опомни.
Джавидан е готов да си тръгне. Преди да напусне къщата, проверява електромера. После влиза в стаята, където са дъщерите ѝ.
– Ставай, момиче. Тръгваме. – нарежда тя на Бахар, после се обръща към Сила. – Извадих предпазителя и записах електромера. Включиш ли електричеството… – навежда се леко към нея, а гласът ѝ е ледено студен – ... много добре знаеш какво те очаква.
Бахар потръпва.
– Мамо… а какво ще стане със сестра ми? – прошепва тя, ужасът напира в гласа ѝ. – Как ще се справи тя в тъмното?
– Трябваше да помисли за това, преди да започне да ми се противопоставя. – Джавидан я поглежда без капка съчувствие. – И още нещо – преброих дървата. Ако изчезне дори едно… – паузата е мъчителна. – Ще хвърля и теб в тази печка!
– Мамо, ти наистина преувеличаваш! – протестира Бахар, а Сила мълчи, смирено навеждайки глава. – Сестра ми ще замръзне в този студ. Тя ще умре от глад!
– Тя ще се справи. Когато огладнее и премръзне, може би най-накрая ще се опомни. Тогава ще видим дали ще продължи да отхвърля Алпер.
Джавидан хваща Бахар за ръкава на блузата ѝ.
– Хайде, движи се! – заповядва тя.
– Мамо, остави ме на мира! Няма да остава Сила! Ако тя ще мръзне, аз също ще остана с нея!
Бахар сяда до сестра си и я прегръща силно, показвайки на майка си, че няма да промени решението си.
– Добре, тогава умрете тук заедно – казва безмилостно Джавидан. – Ако промениш решението си, аз ще бъда при леля Мелахат.
