Действието се пренася в дома на Юнал, където Дога си говори с Нурсема.
– Вие отново ли се карате с Фатих? – пита Нурсема.
Дога въздъхва тежко и поклаща глава.
– Не питай! – възкликва тя, хвърляйки отчаян поглед встрани. – Той просто ненавижда майка ми!
– Всичко ще се оправи. Уверена съм! – казва Нурсема.
– Аз много се надявам… Но какво ще стане с мама и Йомер?
– Не искам да говоря за това сега… – признава Нурсема. – Но ситуацията е наистина сложна.
– Да… и аз така мисля. Всичко, което се случва между тях, влияе и на нас с Фатих.
– Фатих е буен, но ще разбере. Той те обича! – опитва се да я успокои Нурсема.
Дога горчиво се засмива.
– Ти също обичаш Умут. И какво? Какво излезе от това? – пита тя с нотка на разочарование. – Само любов не е достатъчна…
– Права си… – отговаря тъжна Нурсема.
Дога я поглежда загрижено.
– А ти? Какво смяташ да правиш?
– Чакам да се разведа… а после? Не знам. Чувствам се загубена. – Гласът ѝ потреперва. – Ами ако Господ Бог не иска да бъда с Умут? Ако тези изпитания са начинът Му да ме предпази? Колкото и да го обичам… само Бог знае кое е най-добро за нас!
-Дога я гледа в недоумение.
– Нурсема, какво общо има Бог с това?
Нурсема въздъхва и притиска ръце към гърдите си.
– Когато в живота ти се случват нещастия, започваш да търсиш причини… – казва Нурсема.
Камерата ни показва Нилай, която минава покрай стаята на Нурсема и решава да подслуша какво си говорят Дога и Нурсема.
– Какво съм направила, за да заслужа това? – пита се Нурсема. – Защо това се случи на мен? Понякога се събуждам с мисълта, че когато Бог обича някого, Той го изпитва… А друг път си мисля, че без да искам съм обидила някого и сега плащам за това.
Дога поклаща глава.
– Нурсема, не става така! Нали разбираш?
Нурсема повдига вежди, изненадана.
– Какво имаш предвид?
– Както говориш, излиза, че лошите неща се случват само на лошите хора. Че Бог те наказва. А понякога… просто няма причина. Понякога нещата просто… се случват.
– Какво? Ти не вярваш ли в съдбата? – изненадана е Нурсема.
Дога вдига рамене.
– Вярвам, че човек сам пише съдбата си.
Камерата се връща към Нилай, която се извръща рязко и бързо хуква нанякъде.
Дога въздъхва и добавя:
– Затова не мисли толкова. Ти и Умут ще бъдете щастливи.
Нилай търси Пембе и след като я открива заявява, че Дога промива мозъка на Нурсема.