Побесняла, че Сила е продала пръстена от баба си, Джавидан изхвърля дъщеря си на студа, като заключва входната врата след нея. Сила трепери от студ, облечена само в тънката си рокля. Сила се надига бавно. Примирена, тя се отправя към бараката. Там, обзема изтощение заспива, до леглото на мъжа, чийто живот е спасила.
Кузей се събужда внезапно. Главата му все още е мътна, но знае едно нещо със сигурност – трябва да се измъкне оттук.
Той се надига от импровизираното си легло и отива до вратата. Тя е заключена. Опитва се да я отвори, но не успява. Сърцето му бие по-бързо, обзема го паника.
– Трябва да се махна оттук! – казва си той и започва да удря с юмруци по вратата.
Сила се събужда от шума и изправя на крака. Тя вижда вълнението му и веднага се приближава.
– Али, моля те, недей да крещиш – моли тя шепнешком, опитвайки се да го успокои.
Кузей е шокиран.
– Кой Али? – той я поглежда недоверчиво. – Коя си ти? Отвори тази врата!
Започва да рита по дървото, опитвайки се да премахне единственото препятствие, което го дели от свободата.
– Не съм ви заключвила – обяснява трескаво Сила. – Измъкнах ви от колата и ви доведох тук. Претъпяхте катастрофа. Аз ви спасих, помните ли?
Кузей поклаща глава. Той не си спомня нищо.
– Отвори! – крещи отново, забивайки юмрук във вратата.
Сила затаява дъх. Ако майка ѝ чуе, ще го намери. А ако го намери… Не, не може да допусне това да се случи.
– Умолявам ви, замълчете! – прошепва тя отчаяно, очите ѝ молят за милост. – Обещавам, че ще ви пусна. Но ако майка ми ви намери… ще ме убие.
С тези думи Кузей най-накрая спира. Той диша тежко и гледа момичето, сякаш за първи път го вижда. В очите ѝ има страх. Истински, парализиращ страх.
Той бавно прави крачка назад. Не знае кое е това момиче, не знае защо го крие. Но едно нещо е сигурно – не иска да ѝ създава проблеми.
Поне засега.
По-късно Кузей, идвайки на себе си, започва все повече и повече да си връща паметта. Той си спомня как Сила го е спасила след инцидента, довела го е на това място и се е грижила старателно за него. Въпреки това той все още е твърде слаб, за да се върне у дома.
По-късно, когато заплахите не дават резултат, Джавидан сменя тактиката. Принуждава дъщеря си да седне до нея и, този път със спокоен тон, започва:
– Сила, дъще, моля те, използвай ума си. Алпер има къща с централно отопление, наследил е цялото богатство на баща си, управлява ферма. Той е заможен мъж. Наистина ли искаш да свършиш като мен?
– Мамо, аз… – Сила търси правилните думи.
– Не мога да повярвам! Това момиче е идиотка! – Джавидан разперва ръце в жест на примирение. – За Бога, ще спасиш себе си и сестра си!
– Майко, любовта не може да бъде наложена! – заявява твърдо Сила.
– Погледни се! Погледни ни! – В гласа на Джавидан прозвучава истерия. –Тази къща е развалина, баща ти гние в затвора. Как, кажи ми, как Бахар ще продължи образованието си? Как ще живеем така?
– Ще работя усилено! – отвръща Сила с непоколебима решителност. – Ще шия, ще бродирам, ще обработвам земята…
Джавидан се изсмива презрително.
– Разбира се! Така със сигурност ще ни направиш богати! – изсумтява подигравателно.
– Майко, умолявам те! Не ме давай на Алпер! – гласът на Сила потрепва. – Ще се справя. Ще осигуря бъдеще на Бахар. Ще се грижа за нас.
Джавидан стисва устни, после рязко става.
– Ти не разбираш от добра дума, нито от съвети. Добре тогава! Не се омъжвай!
Отива в кухнята и започва да хвърля в торба хранителните продукти, които Алпер и майка му са донесли.
– Ще отидем при леля Мелахат. – Хвърля поглед към Бахар, докато натъпква торбата. – И ще я оставим тук. – Очите ѝ проблясват студено, когато среща погледа на Сила. – Гладна и жадна! Може би тогава ще се опомни.
Джавидан е готов да си тръгне. Преди да напусне къщата, проверява електромера. После влиза в стаята, където са дъщерите ѝ.
– Ставай, момиче. Тръгваме. – нарежда тя на Бахар, после се обръща към Сила. – Извадих предпазителя и записах електромера. Включиш ли електричеството… – навежда се леко към нея, а гласът ѝ е ледено студен – ... много добре знаеш какво те очаква.
Бахар потръпва.
– Мамо… а какво ще стане със сестра ми? – прошепва тя, ужасът напира в гласа ѝ. – Как ще се справи тя в тъмното?
– Трябваше да помисли за това, преди да започне да ми се противопоставя. – Джавидан я поглежда без капка съчувствие. – И още нещо – преброих дървата. Ако изчезне дори едно… – паузата е мъчителна. – Ще хвърля и теб в тази печка!
– Мамо, ти наистина преувеличаваш! – протестира Бахар, а Сила мълчи, смирено навеждайки глава. – Сестра ми ще замръзне в този студ. Тя ще умре от глад!
– Тя ще се справи. Когато огладнее и премръзне, може би най-накрая ще се опомни. Тогава ще видим дали ще продължи да отхвърля Алпер.
Джавидан хваща Бахар за ръкава на блузата ѝ.
– Хайде, движи се! – заповядва тя.
– Мамо, остави ме на мира! Няма да остава Сила! Ако тя ще мръзне, аз също ще остана с нея!
Бахар сяда до сестра си и я прегръща силно, показвайки на майка си, че няма да промени решението си.
– Добре, тогава умрете тук заедно – казва безмилостно Джавидан. – Ако промениш решението си, аз ще бъда при леля Мелахат.
Джавидан пристига в ресторанта, където Алпер я чака на пищно подредена маса. Младежът изглежда разочарован – все пак се е надявал да види Сила.
– Къде е Сила? – пита той веднага.
– Тя не дойде. Не защото не е пожела, а защото се срамува. Това е малък град, тя не иска да се разпространяват слухове. Тя каза, че трябва да отидеш вкъщи.
– Вкъщи? Наистина? – Алпер се оживява от вълнение.
– Да. Слушай, заминавам за Мелахат за два дни. Имаш идеалната възможност да спечелиш сърцето ѝ.
– Но… Сила уверена ли сте, че го иска? Не искам тя да ме отблъсне.
– Мислиш ли, че ще намери някой по-добър от теб? Очевидно е, че ще се ожените. Реших това още когато бяхте деца. Разбира се, трябва да се убеди, че имаш сериозни намерения за това….
– Приготвил съм парите – обявява Алпер и изважда от вътрешния джоб на сакото си дебела хартиена торба. Преди да я подаде на Джавидан, той добавя:
– Но знай едно: няма да получиш нищо друго от мен. Ако все пак нещо тук не е наред, няма да го оставя без внимание. Сила трябва да е моя.
Сила носи ястието към дървената барака. След като прекрачва прага, тя изведнъж замръзва. Погледът ѝ пада върху празното легло.
Кузей е изчезнал…
Еге е спрян и арестуван за това, че се е представил за лекар.
Оказва се, че именно Арда е докладвала на Еге за това, че се представя за лекар. Той го е направил, за да прекара време насаме със Зейнеп и за да е сигурен, че никой няма да осуети плановете му. Надява се на романтична вечеря, а след това и на специална нощ, по време на която възнамерява да ѝ предложи брак. За случая е приготвил годежен пръстен.
В парка Арда среща Зейнеп и я поздравява с целувка по бузата. Момичето изглежда притеснено.
– Стресирана си, заради предстоящите изпити? – пита той.
Тя го гледа объркано.
– Какви изпити?
– Говорих с Еге и ми се струва, че каза, че започват следващата седмица.
Зейнеп примигва.
– Еге ли ти каза това?
Арда се усмихва.
– Е, сега вече живеем под един покрив – отговаря Арда. След миг той я поглежда в очите и добавя: – Зейнеп, спомняш ли си, че ми даде шанс? Не си го направила само защото си била ядосана на Еге, нали?
– Не. – Тя поклаща глава, но в гласа ѝ има колебание.
Арда се усмихва доволно и хваща ръката ѝ.
– Тогава значи можем да излизаме като истинска двойка. – Очите му светят. – Мислех, че днес ще прекараме известно време заедно.
Зейнеп отмества поглед.
– Е, аз… трябва да ходя на училище…
Арда въздъхва, но не пуска ръката ѝ.
– Миналия път купих билети, но ти не дойде. – Навежда се леко към нея, гласът му става по-нисък, по-настоятелен. – Този път не искам да чуя „не“.
Мелис лъже родителите си, че отива на сеанс при психиатър. В действителност, притеснена, че не може да се свърже с Еге, тя отива в дома му.
В същото време майката на Еге Белкис получава телефонно обаждане от адвокат. Тя научава, че синът ѝ е бил арестуван. Тя веднага решава да отиде при Бюлент и да го помоли за помощ.
Междувременно Ферей разпитва съпруга си за причината за раздялата му с Гьонюл.
– Това е в миналото, скъпа – отговаря Бюлент. – Това, което беше между мен и Гьонюл, е приключило.
– Знам, че приключи, но не знам защо. Хайде, кажи ми!
– Наистина ли е необходимо, Ферей?
– Ами, тя ме изостави – признава накрая Бюлент.
– Какво имаш предвид, защо?
– Не знам. Тя просто ме напусна.
– И ти просто го прие така? Не си я попитал защо?
– Не попитах, защото повече не я видях. Бях толкова ядосан, че не исках да я виждам повече, Ферей.
– Това означава, че си бил много влюбен в нея – заявява Ферей с видима тъга. – Ако един мъж е толкова ядосан на една жена, това означава, че тя трябва да е означавала много за него.
В този момент в къщата влиза Белкис.
– Еге е в беда – обявява тя, заставайки пред Бюлент и Ферей.
– Какво се е случило? Нима се е скарал с някого? – пита Бюлент.
– Адвокатът на фирмата, г-н Селами, ми се обади. Той каза, че Еге е бил отведен в полицията. Не знам подробности. Не знам дали се е скарал, или става въпрос за нещо друго.
– Такива неща е малко вероятно да се обсъждат по телефона, отбелязва Бюлент.
– Бюлент, направи нещо, моля те!
– Белкис, успокой се – намесва се Ферей. – Ако той е в полицейския участък, поне е в безопасност.
Мелис влиза в стаята на Еге и замръзва на място. Погледът ѝ пада върху откъсната част от снимка, разпиляна на пода. На нея ясно се вижда Еге.
– Къде е другата част? – промърморва тя, усещайки, че нещо не е наред.
Мислите ѝ започват да препускат – кой друг е бил на тази снимка?
Не ѝ се налага дълго да гадае, защото Мелъди дава отговора.
– На другата половина е била Зейнеп.
– Но защо Еге ще къса снимка със Зейнеп? Това няма смисъл. – Мелис все още не разбира.
Мелъди свива устни, замислена.
– Ами ако не е бил той? – казва тя. – Тази сутрин чух шумове в тази стая. Помислих си, че брат ми се е върнал, затова надникнах вътре. Но… вътре беше Арда.
– Арда?! – очите на Мелис се разширяват от изненада. – Какво правеше той тук?
– Каза, че търси книга за някаква игра. – Мелъди се намръщва. – Но говореше по телефона. Чух го да казва нещо за това, че „са сами“… и за „щастливия край“.
– Може би Еге е в беда заради Арда!
Мелъди обаче поклаща глава.
– Не вярвам. Арда не би причинил подобно нещо на Еге.
Но Мелис не е съгласна.
– О, напротив! – очите ѝ проблясват с гняв. – Арда ще направи всичко, за да получи Зейнеп! Точно както аз съм готова на всичко за Еге. Спомни си добре, Мелъди! Има ли още нещо, което си чула?
Мелъди се замисля, докато изведнъж не отваря широко очите си.
– Разбира се! Сега всичко си идва на мястото! Той каза нещо като: Трябва да бъде затворен….
Действието се пренася в ареста. Бюлент се появява пред килията на Еге. Бюлент застава пред решетките и поглежда младия мъж с изпитателен поглед.
– Какво се случи, младеж? Сбил ли си се с някого?
Еге не отговаря веднага. Погледът му е твърд, но гласът му е спокоен и хладен.
– Не. Влязох в килията на един затворник, като се представих за лекар.
Лицето на Бюлент се помрачава.
– Момче! – тонът му става остър. – Не знаеш ли, че това е престъпление?! В края на краищата, учиш право!
– В тази стая имаше човек, когото трябваше да видя.
Бюлент се намръщва.
– И кой беше той?
– Г-жа Гьонюл Юнал! Майката на Зейнеп. Говорихме дълго време. Тя ми разказа всичко.
– Какво точно ти каза? – В гласа на Бюлент се долавя нотка на несигурност.
– Тя не е бягала с никой мъж. През цялото това време е била в затвора. – Очите на Еге се впиват в Бюлент. – И най-важното… че ти си знаел за нея от самото начало.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
