Неочаквано Сехер чува кучешки лай. Сехер замира. Ужасът пробягва през тялото ѝ като електрически удар. Закрива ушите си с ръце, но звукът продължава да кънти в главата ѝ. Тя си спомня, че е в някакво тъмно помещение, ръка, която държи куче, което не спира да лае срещу нея. В един момент ръката пуска каишката на кучето и то я ухапва по ръката.
Уплашена Сехер се чуди дали това не е просто плод на въображението ѝ, или наистина е преживяла нещо подобно в миналото.
Трепереща, тя посяга към телефона си, за да се обади на Яман. Но в последния момент спира.
„Той е на съвещание… Не бива да го безпокоя…“
Сехер решава да посети отново д-р Азиз.
