Двамата слизат в кухнята, а Орхун сам се заема да приготви кафе.
– Когато каза “бариста”, помислих, че… – изненадана е Хира.
Орхун прави две кафета и подава едното на Хира.
– Опитай! Да видим дали ще ти хареса?!
– Много хубаво ухае, сигурна съм, че е вкусно. –отговаря Хира и отпива от кафето, като прави физиономия, която бърза да скрие.
– Горчиво ли е ? – пита Орхун.
– Не, чудесно е! – уверява го Хира.
Орхун отпива от своето кафе и прави кисела физиономия.
– Много си любезна… но май съм объркал нещо.
Хира поднася отново чашата кафе към устата си, но Орхун я спира, като казва, че ще направи ново.
– Не, наистина е добро. Просто има… по-различен вкус. Но е хубаво! – уверява го тя. Орхун повдига вежди скептично, но не спори.
– Ти много ли кафе пиеш на ден? – пита Хира
– Ти кажи!
– Нали в кафето има кофеин… Ако пиеш повече, е вредно! – обяснява Хира. -Може да станеш нервен, раздразнителен…
– Значи казваш, че съм нервен и раздразнителен?
Хира се обърква и се опита да се оправдае, че изобщо не е имала предвид това. Орхун обеща, че оттук нататък ще пие само безкофеиново кафе.
Действието прескача на сутринта. Халисе влиза в кухнята, за да приготви закуската и е много изненадана да види Хира и Орхун.
– Ай! Вие вече сте закусили?! – възкликва тя. – Как не се събудих по-рано!
– Няма проблем, пихме кафе. Още е рано – казва Орхун и заедно с Хира напускат кухнята.
– Хайде, приготви се! – казва Орхун на Хира.
– Къде отиваме? – пита Хира.
– Чакам те долу! – казва със загадъчна усмивка Орхун.
