Йомер е освободен от ареста, но какво ще се случи с връзката му с Къвълджъм? Отношенията между Дога и Фатих се влошават още повече. Разберете какво ще се случи в еп. 74 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.74 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 20 март по Diema Family от 22:00 ч.
Йомер е освободен от ареста, но какво ще се случи с връзката му с Къвълджъм?
Отношенията между Дога и Фатих се влошават още повече.
Алев бърза да подкрепи сестра си, но забравя да свали скъпия часовник от ръката си.
По-късно Сьонмез разбира, че този часовник струва цяло състояние.
Сьонмез се обажда на дъщеря си Алев и ѝ разказва какво се е случило с Къвълджъм и Йомер. Разтревожена, Алев бърза да подкрепи сестра си, но в бързината забравя да свали скъпия часовник от ръката си.
Къвълджъм не може да стои със скръстени ръце, докато любимият ѝ е в ареста, и веднага тръгва към полицейското управление.
– Къде са всички? – пита Алев, щом пристига.
– Къвълджъм замина за полицейското управление, а Чимен е в стаята си – отговаря Сьонмез.
– Сама ли? Защо не ме изчака? – ядосва се Алев.
– Тя е упорита като муле – въздъхва майка ѝ. – Ситуацията е много неприятна!
– Не мога да разбера… Как така Йомер е арестуван заради това, че Метехан е направил нещо? – недоумява Алев.
– Намерили са на флашката на Метехан снимки и видео… доста неприлични!
– Искаш да кажеш 18+?
– Не знам, но положението е много зле! – казва Сьонмез. – Йомер е поел вината върху себе си, за да защити момчето.
– Тъкмо си мислех, че всичко се нарежда, и ето какво става… – въздъхва Алев, размахвайки ръце. – А откъде изобщо полицията е разбрала за това? Не ми казвай, че Къвълджъм се е оплакала!
– Да, докладвала е на училищния съвет – пояснява Сьонмез.
– Тя да не е полудяла? Това е синът на годеника ѝ! – възкликва Алев, ужасена.
– Ами ако синът на годеника ѝ е перверзник?
– Ами ако не е? – пита Алев и сваля палтото си.
Сьонмез забелязва часовника на ръката ѝ и я поглежда подозрително.
– Какво е това?
– А, този ли? – пита нехайно Алев. – Много добър фалшификат!
– Наистина добър… – съгласява се Сьонмез и се усмихва лукаво. – Алев, защо не ми го дадеш, да го понося малко? Да се пофукам утре пред предателките си!
Алев се засмива, сваля часовника и го подава на майка си.
В същото време Пембе пие кафе с Абдула и го пита какво ще стане с Йомер.
– Ние ще измислим нещо, не се притеснявай – отговаря замислено Абдула.
– Аз не се притеснявам за брат ти, а за теб – възразява Пембе. – Какво има на тази флашка, че чак да го арестуват?
– Много неприятни неща… Но по-добре да не говорим за това – казва Абдула.
– Отново г-жа Къвълджъм! Ние не обръщаме внимание на Нилай, но тя е права! Как можа да стори това на Метехан?
– Нилай има твърде дълъг език! Поговори с нея, вразуми я! – настоява Абдула.
– Може и да има, но и Дога никога не си мълчи!
– Дога отговаря, когато я засягат! – отсича Абдула. – А Нилай само всява раздор!
– Ще поговоря с нея – обещава Пембе. – Но се притеснявам, че отношенията между Фатих и Дога отново ще се влошат. На вечеря двамата не си размениха и дума!
– Сега не им е лесно – въздъхва Абдула.
Къвълджъм пристига в полицейското управление и моли за среща с Йомер, но не ѝ разрешават. Тя моли един от полицаите да съобщи на Йомер, че тя ще бъде в управлението и ще го чака до сутринта, че няма да си тръгне, докато не се види с него.
Полицаят влиза в ареста при Йомер и му съобщава, че годеницата му е отвънка, тя е искала да се види с него, но това е забранено.
–Добре! – отговаря Йомер.
–Каза, че ще ви чака до сутринта – пояснява полицая.
Действието се пренася в стаята на Фатих и Дога, които се приготвят за сън.
– Много съм ти ядосана! – заявява Дога.
– И какво съм направил този път? – пита Фатих.
– Караше се с мен пред всички! А и начинът, по който говореше за майка ми…!
– А какво трябваше да направя? – пита невинно Фатих. – Да я похваля ли?
– Фатих, защо реагираш така? Това дори не те засяга! – възмущава се Дога.
– Не ме засяга?! Ти сериозно ли говориш? Чичо е арестуван заради майка ти, ако не знаеш! Или това е малко? Какво още трябва да се случи – и мен ли да арестуват?
– Ти просто търсиш повод да се скараме, нали?
– Няма нужда да търся! Майка ти е като ходеща бомба с часовников механизъм! – подчертава Фатих.
– Тя е постъпила така, както е сметнала за правилно – отвръща Дога. – Не видя ли колко много се измъчва?
– Тогава може би трябва да спре да се държи по този начин! – повишава тон Фатих. – А ти не видя ли в какво състояние е Метехан? Не ти ли е жал за него? Без това майка му не е съвсем на себе си, а сега и баща му е в ареста! Интересното е, че и в двете ситуации е забъркана майка ти!
Дога го поглежда възмутено.
– Това вече е прекалено!
– Не трябва да ми се сърдиш, а да се засрамиш поне малко! – отвръща Фатих.
– Да се засрамя ли? От какво?! – изненадана е Дога. – От майка си ли?
– А от кого друг?!
– Фатих, това е моята майка! – припомня му Дога.
–Да! Знам! Но ти не се държеше така, когато разбра за връзката им с чичо. Дори не я погледна и дума не ѝ каза.
– И сега точно това ми припомняш?!
– Просто ти казвам истината… Това означава, че и майка ти може да греши!
Дога въздъхва разочаровано и се обръща настрани.
– Аз ще спя!
Действието прескача към сутринта. Йомер излиза от ареста, а погледът му веднага се спира на Къвълджъм, задрямала върху една от пейките в полицейското управление.
Йомер пристъпва напред, но преди да продължи, се обръща към полицая до него:
– Може ли да ми дадете минутка?
Полицаят кимва мълчаливо. Йомер прави още няколко крачки и застава пред Къвълджъм.
– Къвълджъм!
Тя се стряска и рязко вдига глава. Очите ѝ, помътнели от умора, се разширяват, щом го вижда.
– Йомер! – подскача от пейката и веднага посяга към него, но спира нерешително. – Как си?
– Ти не си ли тръгна? – пита той студено.
– Трябваше да те видя! – в гласа ѝ има отчаяние. – Аз… знам, че си ми ядосан, но… нямах намерение да навредя на Метехан или на теб. Никога не бих направила такова нещо!
– И аз така мислех… – гласът му е рязък, почти хаплив.
– Йомер… – казва Къвълджъм, опитвайки се да хване ръката му, но той се отдръпва. – Моля те, не говори така! Скоро всичко ще се изясни, делото ще се прекрати, и никой дори няма да си спомня за това.
– Къвълджъм, аз не се страхувам за себе си. Страхувам се за сина си! – очите му пламват от сдържан гняв. – Не знам дали някога ще може да забрави това, което преживя… благодарение на теб!
Йомер въздъхва тежко и поклаща глава.
– Трябва да вървя, защото ме чакат адвокатите!
– Но… трябва да те освободят всеки момент! – казва тя бързо. – Ако искаш, ще дойда да те взема и ще те закарам у дома.
– Не! – срязва я Йомер. – Няма нужда! Единственото, което искам да направя, след като ме освободят, е да видя сина си.
След тези думи той рязко се обръща към полицая:
– Да вървим!
Тръгва оставяйки Къвълджъм сама насред коридора.
Къвълджъм се обажда на асистентката си и я моли да ѝ остави в кабинета, всичко, което е намерено при последния проверка.
– Трябва да изясня всичко… Не мога да загубя Йомер! – прошепва на себе си, а очите ѝ проблясват със смесица от решителност и болка.
Действието се пренася в дома на Юнал, където Дога си говори с Нурсема.
– Вие отново ли се карате с Фатих? – пита Нурсема.
Дога въздъхва тежко и поклаща глава.
– Не питай! – възкликва тя, хвърляйки отчаян поглед встрани. – Той просто ненавижда майка ми!
– Всичко ще се оправи. Уверена съм! – казва Нурсема.
– Аз много се надявам… Но какво ще стане с мама и Йомер?
– Не искам да говоря за това сега… – признава Нурсема. – Но ситуацията е наистина сложна.
– Да… и аз така мисля. Всичко, което се случва между тях, влияе и на нас с Фатих.
– Фатих е буен, но ще разбере. Той те обича! – опитва се да я успокои Нурсема.
Дога горчиво се засмива.
– Ти също обичаш Умут. И какво? Какво излезе от това? – пита тя с нотка на разочарование. – Само любов не е достатъчна…
– Права си… – отговаря тъжна Нурсема.
Дога я поглежда загрижено.
– А ти? Какво смяташ да правиш?
– Чакам да се разведа… а после? Не знам. Чувствам се загубена. – Гласът ѝ потреперва. – Ами ако Господ Бог не иска да бъда с Умут? Ако тези изпитания са начинът Му да ме предпази? Колкото и да го обичам… само Бог знае кое е най-добро за нас!
Дога я гледа в недоумение.
– Нурсема, какво общо има Бог с това?
Нурсема въздъхва и притиска ръце към гърдите си.
– Когато в живота ти се случват нещастия, започваш да търсиш причини… – казва Нурсема.
Камерата ни показва Нилай, която минава покрай стаята на Нурсема и решава да подслуша какво си говорят Дога и Нурсема.
– Какво съм направила, за да заслужа това? – пита се Нурсема. – Защо това се случи на мен? Понякога се събуждам с мисълта, че когато Бог обича някого, Той го изпитва… А друг път си мисля, че без да искам съм обидила някого и сега плащам за това.
Дога поклаща глава.
– Нурсема, не става така! Нали разбираш?
Нурсема повдига вежди, изненадана.
– Какво имаш предвид?
– Както говориш, излиза, че лошите неща се случват само на лошите хора. Че Бог те наказва. А понякога… просто няма причина. Понякога нещата просто… се случват.
– Какво? Ти не вярваш ли в съдбата? – изненадана е Нурсема.
Дога вдига рамене.
– Вярвам, че човек сам пише съдбата си.
Камерата се връща към Нилай, която се извръща рязко и бързо хуква нанякъде.
Дога въздъхва и добавя:
– Затова не мисли толкова. Ти и Умут ще бъдете щастливи.
Нилай отива при Пембе и заявява, че Дога промива мозъка на Нурсема.
Умут пише писмо на Нурсема, а Алев го дава на Ихсан, който да го предаде тайно на Нурсема.
В училище Метехан обвинява Чимен, че тя е виновна за всичко, което се е случило, че тя е казала на майка си за флашката.
Йомер е освободен.
– Ще съобщиш ли на Къвълджъм, че те освободиха? – пита Абдула.
Йомер поклаща глава, прокарвайки ръка през косата си.
– Не… Първо трябва да се обадя на Метехан, но в момента сигурно е в час.
Абдула го наблюдава замислено.
–Какво ще стане с теб и Къвълджъм? – интересува се Абдула.
– Не знам… Иска ми се да я разбера… но…
– Прибери се у дома, вземи душ, поспи… и тогава решавай. Сега не е моментът да взимаш прибързани решения. – съветва го Абдула.
В същото време приятелка на Сьонмез вижда часовника на Алев и казва, че се кълне, че това не е фалшификат, а оригинал, който струва цяло състояние.
По-късно Сьонмез отива при експерт и открива, че часовникът не е фалшив, а струва цяло състояние.
Чимен чува разговор на Метехан и разбира, че Йомер е освободен. Тя веднага отива при майка си и я пита, дали е знае. Къвълджъм е изненадана и отговаря, че Йомер не ѝ се е обадил.
Къвълджъм се обажда на Йомер, но той се държи хладно с нея. Тя предлага да се видят вечерта, а той ѝ отговаря, че иска да прекара вечерта със сина си, защото той много преживял. Със сълзи на очи Къвълджъм му отговаря да се пази и приключва разговора.
Ихсан предава писмото от Умут на Нурсема. Тя е много щастлива след като го прочита.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 5
