В този момент вратата се отваря и вътре влиза Перихан.
– Момичета, какво става тук?! – пита напрегнато, оглеждайки двете.
– Защо? Защо? Какъв човек си, за да направиш такова нещо? – крещи Нуршах. – Освен това знаеш, че истината не е такава, Хира не е убийца!
Перихан е шокирана, но се опитва да спаси дъщеря си.
– Нуршах, успокой се, мила! Еда ще ти обясни всичко! – казва Перихан.
– Няма да кажеш на Орхун, моля те, моля те! – плаче Еда.
Нуршах я отблъсква грубо.
– Това е важното, нали?! – изсъсква с отвращение. – Орхун да не разбере! Ще манипулираш брат ми, ще обвиняваш Хира пред всички, а аз трябва да мълча?! Защо да правя такова нещо?!
Еда отстъпва назад, очите ѝ пробягват в паника.
– Нуршах… откъде да знам?! – запъва се, търсейки изход. – Неволно го споменах пред приятели, а после… кой и как е поръчал новината… не знам! И аз бях шокирана! Когато Орхун ме попита изведнъж, се изплаших! Не можах да кажа нищо! Моля те… не казвай нищо на никого!
Нуршах я гледа с леден поглед.
– Каквото и да се е случило, трябваше да го кажеш по-рано. – Гласът ѝ е твърд като камък.
После се обръща рязко и излиза от стаята, оставяйки след себе си тягостно мълчание.
Еда втренчено следи как вратата се затваря, после се обръща бързо към майка си.
– Повярва ми, нали? – прошепва с надежда. – Ще се мълчи…
Но вместо утеха, Перихан избухва.
– Глупачка! – изсъсква с яд, впивайки ядосан поглед в дъщеря си. – Заради теб отново сме на ръба!