Орхун и Хира са в ателието на приятел на Орхун.
Хира съсредоточено моделира глината с ръце, опитвайки се да придаде съвършена форма на вазата. Пръстите ѝ внимателно оформят ръбовете, а погледът ѝ е изпълнен с решителност. Орхун стои до нея, наблюдавайки я с нескрит интерес. В очите му проблясва одобрение, а лека усмивка разкрива възхищението му.
В този момент вратата на работилницата се отваря, и вътре влиза приятелят на Орхун. В ръцете си държи поднос с две чаши горещ чай. Ароматът на билки и подправки се разнася във въздуха.
– Как върви? – пита той с любопитство, като оглежда вазата на Хира.
– Много добре! Точно както предполагах – отвръща Орхун, без да откъсва поглед от жена си.
Приятелят му се навежда леко, за да разгледа творението на Хира. Очите му се разширяват от изненада.
– Да, за толкова кратко време се справя изненадващо добре! – възкликва той.
Орхун се усмихва, а в гласа му звучи нескрита гордост.
– Да обединява, да създава хармония и красота… това е в природата ѝ – казва той, докато гледа Хира с любов и възхищение.
Приятелят му се засмива.
– Е, все пак това е съпругата на Орхун Демирханлъ! – заявява той. После оставя подноса на масата. – Време е за почивка! Изпийте по един чай и си отдъхнете!
След тези думи мъжът се обръща и излиза, оставяйки двамата насаме.
Хира свива пръсти, после ги разтваря, но напрежението в ръцете ѝ не изчезва. Веждите ѝ се повдигат тревожно, а погледът ѝ се спира върху зачервените длани.
Орхун забелязва това и веднага хваща ръката ѝ, като я обръща внимателно с дланта нагоре.
– Да нямаш крампи? – пита той със загрижен глас. Пръстите му проследяват леко напрегнатите ѝ сухожилия. – Много се напрягаш… затова е!
Без да чака отговор, той започва нежно да масажира ръката ѝ, палецът му бавно описва кръгове по дланта ѝ, отпускайки напрегнатите мускули.
– Това ще помогне! – казва уверено той.
Хира го гледа изненадано.
– В началото е така – продължава Орхун. –В началото Човек първо не знае какво да прави, несигурен е… но после свиква. И тогава вече не може да се откаже.
-Хира вдига очи към него.
– Така ли мислиш?
Орхун кимва бавно, и се заема да масажира и друга ѝ ръка.
– Виждаш детайлите ѝ, усещаш я… сливате се и започвате да се движите в синхрон – обяснява Орхун.
Хира преглъща трудно, разбирайки, че думите му не се отнасят само за вазата.
– Ще се получи ли? – пита тя плахо.
– Да! Казах ти – стига да поискаш! – отговаря Орхун, като впива поглед в нея.
Очите му задържат погледа ѝ, а напрежението между тях започва да нараства. Хира усеща как топлината се разлива по лицето ѝ. Нещо в начина, по който говори, в начина, по който я гледа… я кара да изгуби почва под краката си.
Хира развълнувана и смутена издърпва ръката си от ръката на Орхун.
– Чаят! Чаят ще изстине! – изрича бързо, сякаш се опитва да избяга от чувствата, които се надигат в нея.
Орхун се усмихва едва забележимо и ѝ подава една от чашите.
– Ще ги изцапаме, но нищо – казва Хира, опитвайки се да прикрие вълнението си.
Тя вдига чашата към устните си, но в момента, в който среща погледа на Орхун, преглъща трудно. Чаят е горещ, но не той е причината за внезапното ѝ смущение.
– От крампите е! – оправдава се тя набързо, опитвайки се да овладее треперенето в гласа си.
Орхун не казва нищо. Само я наблюдава с лека усмивка, сякаш вижда нещо, което тя самата още не осъзнава.
