Влизайки в спалнята, първото нещо, което ѝ прави впечатление, е безпорядъкът. Дрехите на Яман са разхвърляни небрежно по дивана.
Сехер кима и влиза след него в стаята. Тя вижда, че Яман си е хвърлил небрежно дрехите на дивана.
– Знаеш ли, не трябва да оставяш такава бъркотия – казва тя, докато започва да ги сгъва и подрежда. – Не е чудно, че губиш вещите си!
Яман я наблюдава с усмивка.
В този момент му се обажда Недим и той излиза да говори в кабинета си. Сехер започва да търси в гардероба, когато попада на ефирна розова нощница.
Сърцето ѝ прескача.
– Какво е това…? – прошепва тя.
Пръстите ѝ докосват меката материя, но усещането, което я обзема, е странно. Познато и чуждо едновременно. Носила ли е това някога? Защо не си спомня?
В този момент вратата се отваря и Яман влиза.
Сехер рязко дърпа нощницата и се опитва да я скрие зад гърба си.
– Трябва да я намерим! Недим чака! – казва той, без да забележи веднага напрегнатото ѝ изражение.
Но нещо в стойката ѝ го кара да спре.
– Нещо стана ли? – пита, леко присвивайки очи.
– Не… нищо! – отвръща бързо тя, но погледът ѝ се плъзга нервно встрани.
Яман се приближава.
– Чакай, ще погледна тук…
– Не! – рязко го спира тя и пристъпва пред гардероба. – Вече проверих! Повярвай ми, няма я там.
Яман е учуден, но погледът му пада върху розовата материя, която Сехер се опитва да скрие и разбира защо тя реагира така. Той се усмихва, а Сехер усеща как бузите ѝ пламват и бързо отива да търси в другия край на спалнята.
