Сехер открива стара снимка на Яман с куче – същото, което я е нападнало във възстановения ѝ спомен. Дали наистина познава Яман? Възможно ли е мъжът, когото обича, да е способен на нещо толкова жестоко? Вижте какво ще се случи в епизод 495 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 495 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 март 2025 по NOVA.
Сехер открива стара снимка на Яман с куче – същото, което я е нападнало във възстановения ѝ спомен. Дали наистина познава Яман? Възможно ли е мъжът, когото обича, да е способен на нещо толкова жестоко?
Ясемин продължава да създава проблеми на майка си и сестра си.
Единствената утеха за Дуйгу сега е Али.
Сехер и Яман гледат филм, когато се обажда Недим и моли Яман да му изпрати спешно една флашка, на която има важни документи.
– Ако искаш, започни да гледаш без мен. След малко се връщам – казва Яман и се качва в кабинета си.
Останала сама Сехер отново чува ужасния кучешки лай и си спомня думите на Зухал:
„Помисли добре! Можеш да си спомниш, но бъди внимателна. Стой далеч от хората около теб…“
Сърцето ѝ прескача удар. Какво, ако не познава истински Яман? Какво, ако…
– Това са глупости! Най-близките ми хора се притесняват и грижат за мен – говори си сама Сехер. – А и той от самото начало е много притеснен за мен! На мен много ми е провървяло! Интересно, дали е свършил? Ще ходя да проверя!
Решена да не се поддава на страховете си, Сехер тръгва към кабинета.
Яман я поглежда с лека изненада, когато тя влиза.
– Какво? Филмът ли не ти хареса? – пита изненадан Яман.
– Не… просто не искам да го гледам сама – признава тя. – Дойдох, за да ти помогна с нещо.
Яман е изненадан от предложението на Сехер.
– Добре! Двамата ще намерим флашката по-бързо.
– Къде я използва за последно? – пита Сехер.
– Знаеш, че винаги забравям къде оставям нещата… – въздъхва той. – Работех тук, след това станах да говоря по телефона…
Яман присвива очи, опитвайки се да подреди мислите си.
– След това? – подканя го Сехер.
Яман се поколебава.
– Не можех да се концентрирам върху работата…
– Защо? – учудена е тя.
– Заради това! – сочи с поглед Яман портрета на бюрото му, на който са те двамата с Юсуф. – Когато ти си пред мен, аз за нищо друго не мога да мисля, освен за теб! – признава той. – След това си спомних за твоите султански манти и слязох в кухнята! А какво стана по-нататък, ти знаеш!
– Да проверя в кухнята? Може би си я взел със себе си? – предполага Сехер.
– Не!
– Ти каза, че си говорил с Недим по телефона в спалнята. Може би там си я оставил? – предполага Сехер.
– Няма ли да ми помогнеш?
Тя кимва и го последва.
Влизайки в спалнята, първото нещо, което ѝ прави впечатление, е безпорядъкът. Дрехите на Яман са разхвърляни небрежно по дивана.
Сехер кима и влиза след него в стаята. Тя вижда, че Яман си е хвърлил небрежно дрехите на дивана.
– Знаеш ли, не трябва да оставяш такава бъркотия – казва тя, докато започва да ги сгъва и подрежда. – Не е чудно, че губиш вещите си!
Яман я наблюдава с усмивка.
В този момент му се обажда Недим и той излиза да говори в кабинета си. Сехер започва да търси в гардероба, когато попада на ефирна розова нощница.
Сърцето ѝ прескача.
– Какво е това…? – прошепва тя.
Пръстите ѝ докосват меката материя, но усещането, което я обзема, е странно. Познато и чуждо едновременно. Носила ли е това някога?
В този момент вратата се отваря и Яман влиза.
Сехер рязко дърпа нощницата и се опитва да я скрие зад гърба си.
– Трябва да я намерим! Недим чака! – казва той, без да забележи веднага напрегнатото ѝ изражение.
Но нещо в стойката ѝ го кара да спре.
– Нещо стана ли? – пита, леко присвивайки очи.
– Не… нищо! – отвръща бързо тя, но погледът ѝ се плъзга нервно встрани.
Яман се приближава.
– Чакай, ще погледна тук…
– Не! – рязко го спира тя и пристъпва пред гардероба. – Вече проверих! Повярвай ми, няма я там.
Яман е учуден, но погледът му пада върху розовата материя, която Сехер се опитва да скрие и разбира защо тя реагира така. Той се усмихва, а Сехер усеща как бузите ѝ пламват и бързо отива да търси в другия край на спалнята.
Сехер попада на стари снимки на Яман. На една от тях, той е с някакво момиче.
– Ти… въобще не си се променил! Всъщност… станал си по…
Яман я наблюдава с интерес, чакайки да завърши изречението.
– По…? – подканя я, вдигайки вежда.
Сехер преглъща и изчервява.
– Исках да кажа за сакото! – изрича набързо. – Все още е на мода.
– Точно тогава започнах да печеля пари – спомня си Яман.
– А защо криеш тези снимки? – пита тя, гласът ѝ е смесица от любопитство и подозрение.
Яман вдига рамене.
– От онези времена нямам много снимки.
– Може би… имаш останали приятели оттогава? – подхвърля тя, уж небрежно.
Той я поглежда озадачено.
– Какви приятели?
– Разбира се, това не ме засяга – бързо отвръща тя.
– В моментите, когато никой не ме подкрепяше, батко Тайфун винаги беше до мен. Той направи тази снимка, а това е дъщеря му – посочва момичето до себе си. – Ние с нея сме като брат и сестра.
Сехер му връща снимката.
– Били като брат и сестра! Нима може да гледа така сестра си? – мърмори си под нос Сехер.
– Каза ли нещо? – пита Яман.
– Не! – бързо отвръща тя.
Той не настоява. Просто я наблюдава за миг, след което излиза от стаята.
Сехер вижда на нощното шкафче мъжки парфюм и любопитна го отваря и помирисва, а след това пръска във въздуха. Тя чува, че Яман се връща и махайки с ръце се опитва да разсее миризмата на парфюма.
–Ти каза, че си работил и в леглото да погледнем тук! – предлага Сехер като тръгва да вдига завивките.
–Не, не може да бъде тук! – заявява уверен Яман.
–Защо?
Той я поглежда право в очите.
– Защото… не използвам тази част от леглото.
Сехер не откъсва очи от него.
– Откакто ти си тръгна – продължава той – не чувствам аромата ти…
Сехер примигва, внезапно изгубила дар слово. Въздухът между тях сякаш се сгъстява.
Яман наблюдава реакцията ѝ.
„Ще дойде ден и отново ще спим заедно в тази стая“, мисли си Яман.
Сехер усеща как бузите ѝ порозовяват от погледа на Яман и бързо се измъква.
– Аз… ще проверя там! – изрича набързо и се измъква от напрегнатата близост между тях.
В кабинета си д-р Азиз разлиства страниците на дневника на Сехер. Погледът му пробягва по редовете, но изведнъж се спира на едно изречение.
„Чувствам се загубена. Ех, ако можеше да се появи ръка и да ме измъкне от тази тъмнина! Аз със сигурност бих хванала тази ръка.“
– Как може да напишем едно и също? – чуди се Азиз като вади своя тефтер, където е записал същата мисъл. – Не, не, това е просто съвпадение! Азиз, ела на себе си!
Връщаме се при Яман и Сехер.
Яман се замисля и отива в кабинета си. Той претърсва дивана и намира флашката, която се е заклещила между гънките.
– Намерих я! – възкликва с облекчение. – Явно съм я изпуснал.
Без да губи време, излиза от стаята, за да я изпрати на Недим.
Останала сама, Сехер оглежда стаята – след трескавото търсене на флашката цари истински хаос. Решава да приведе спалнята в ред.
След като подрежда, любопитна Сехер решава да разгледа старите снимки на Яман. Случайно попада на снимка на Яман с куче – същото, което я е нападнало във възстановения ѝ спомен. Гледката предизвиква у нея вълна от тревога и страх.
Тя не иска да повярва, че мъжът, който сега се грижи толкова много за нея и проявява загриженост, би могъл в миналото да я затвори в котелното помещение и да я прикове с куче. Спомените обаче стават все по-ясни и съмненията се засилват.
В съзнанието ѝ се връщат думите на Зухал, която я предупреждава да спазва дистанция дори от най-близките си хора, тъй като човек никога не може да бъде сигурен на какво са способни. Сехер усеща как сърцето ѝ се свива от несигурност и страх. Наистина ли познава Яман? Възможно ли е мъжът, когото обича, да е способен на нещо толкова жестоко?
В същото време Ясемин съсипва семейната вечеря, като умишлено слага много сол в приготвената храна и я прави негодна за консумация.
– Защо направи това, дъще? – пита разтревожена Семра.
Ясемин я поглежда с предизвикателен поглед.
– Колко пъти като майка и дъщеря сте сядали на тази маса без мен? – подхвърля тя с горчивина в гласа. – Поне веднъж да почувствате, че не всичко е сладко. И какво ще кажете сега? Още ли искате да остана тук?
Без да каже нито дума, тя напуска трапезарията, оставяйки след себе си напрегната тишина. Семра поглежда към Дуйгу, явно наранена.
– Дуйгу, защо прави това? – пита тя, опитвайки се да разбере поведението на дъщеря си. – Защо се държи така?
Дуйгу отговаря, опитвайки се да успокои майка си.
– Мамо, знам, че е трудно, но трябва да издържим. Заедно ще се справим с тези дни.
Семра и Дуйгу приготвят нова храна и я носят в стаята на Ясемин. Когато стигат дотам обаче, виждат стаята разхвърляна. Хаосът в стаята прави тъгата им още по-голяма.
Разстроена от поведението на сестра си, Дуйгу излиза на двора, където среща Али.
– Ти добре ли си? – пита Али, като вижда тъжното ѝ лице.
Дуйгу въздъхва, разтривайки очите си с ръка.
– Не се получава, Али. Каквото и да правя, не мога да се свържа с Ясемин. Омразата ѝ не намалява. Напротив, тя се засилва.
Али я поглежда решително.
– Не можеш да се откажеш, Дуйгу. Вече си преминала през толкова много, за да стигнеш до тук. Не си се отказала преди и няма да го направиш и сега.
Дуйгу поклаща глава, свеждайки поглед с примирение.
– Всичко беше заради нея – казва тя. – Направих всичко, за да станем отново семейство. Но нейното отношение… е твърде трудно за мен. Не мога да се справя с нея.
Али сяда до нея на пейката и казва спокойно:
– Ти никога не си се отказала от нея. А сега искаш да се откажеш, защото тя се държи зле? Това е невъзможно. Познавам те, Дуйгу, а и ти познаваш сестра си. Мисля, че тя те изпитва, за да види колко можеш да понесеш. В сърцето си тя знае, че ще преминеш всеки тест. Ти си най-добрата сестра, за която може да мечтае. Рано или късно тя ще го осъзнае. Ще осъзнае какъв късмет има.
Лицето на Дуйгу се озарява от нежна усмивка. Тя обляга глава на рамото на Али, черпейки сила от думите му.
В същото време камерата показва Ясемин, която гледа през прозореца с гневен поглед.
– Продължаваш с живота си, нали? – казва тя на себе си, гледайки сестра си и Али. – Винаги си имала кой да те утеши, принцесо. Когато аз се скитах по улиците, ти имаше кой да те подкрепи. Но аз вече знам какво трябва да направя. Не става въпрос за нещата, които съм унищожила. Става дума за теб, която трябва да разбия на парчета. Това е единственият начин да възвърна спокойствието си.
Погледът ѝ става още по-леден и на лицето ѝ се появява решително изражение.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 10
