Мелис внимателно отваря входната врата и се промъква вътре, опитвайки се да не издаде нито звук. Надява се незабелязано да се качи в стаята си, но преди да стигне до стълбите, чува познат, строг глас.
– Откъде идваш ? – Бюлент излиза от всекидневната, кръстосва ръце на гърдите си и я фиксира с пронизващ поглед. – И защо не отиде на терапия вчера?
Мелис замръзва за секунда, после бавно се обръща, опитвайки се да си придаде невинно изражение.
– Ами… татко…
– Какво става, Мелис? – гласът на Бюлент е студен и недоверчив. Приближава се, а очите му я пронизват. – Отново ли започна да лъжеш?
Преди Мелис да има време да отговори се появява майка ѝ Ферей.
– Какво става? – пита тя, премествайки погледа си от дъщеря си към съпруга си.
– Говоря за нашата млада дама – отвръща Бюлент с хаплива ирония. – Цяла нощ говори по телефона, а после изчезва без нито дума.
Ферайе веднага насочва вниманието си към Мелис.
– Вярно ли е това?
– Не крия нищо! – защитава се Мелис бързо, усещайки, че разпитът се задълбочава. – Просто отидох да се видя с Еге. Това е всичко.
Бюлент смръщва вежди.
– Не можа ли просто да се обадиш?
– Говорих с него, но исках да го видя със собствените си очи. Бях притеснена. В крайна сметка той беше в ареста.
Бюлент махва с ръка, сякаш става дума за незначителна подробност.
– Мелис, не преувеличавай. Това беше просто дребен спор на пътя. Еге попадна случайно там и двамата с онзи мъж се озоваха в полицейския участък.
Мелис го поглежда изненадано.
– Спор на пътя?
Бюлент повдига вежди.
– Има ли причина да ме гледаш така?
Преди Мелис да отговори, Ферайе се намесва.
– Мелис, знаеш ли нещо повече? – пита тя, напрегнато вперила поглед в дъщеря си.
– Еге каза ли ти нещо? – добавя Бюлент, но този път с нотка на несигурност в гласа си.
В този момент служебният му телефон започва да звъни. Той се взира в екрана, като набръчква чело, преди да отговори и да излезе, оставяйки Ферей и Мелис сами.
Ферей се обръща към дъщеря си с по-тих, но напрегнат глас:
– Нещо се е случило, нали?
Мелис поглежда към баща си, за да се увери, че той няма да се върне, след което поглежда майка си със сериозно изражение.
– Мамо, татко лъже! – произнася тихо, но уверено. – Говорих с Еге. Той ми каза, че негов приятел се е скарал с някого и той просто се е опитал да го спре.
Ферайе смръщва вежди.
– Тогава защо баща ти говори за някакъв спор на пътя?
– Не знам. – гласът ѝ е напрегнат, но решителен. – Но едно е сигурно… Нещо не е наред тук.
