Действието се пренася в офиса на Алев.
Алев седи пред лаптопа си, но вместо да работи, погледът ѝ е прикован в часовника на ръката ѝ – подарък от Апо. Пръстите ѝ неволно докосват гладката му повърхност, а по лицето ѝ пробягва лека усмивка.
В този момент в офиса влиза Умут.
– Ей, ти мечтаеш ли, или само така ми се струва? – закача я той с усмивка.
Алев мигновено се сепва и поглежда към него.
– За какви мечти говориш? – пита невинно Алев.
Умут кръстосва ръце и не откъсва поглед от нея.
– Ти много добре разбра…
Алев повдига вежди и извърта очи.
– Не говори глупости, Умут!
– Май доста си се привързала към семейство Юнал… – отбелязва Умут. – Или греша?
– Скъпи, не ме бъркай със себе си!
Умут се усмихва, но веднага сменя тона.
– Добре, но искам да те помоля за нещо.
– Слушам те.
– Обади се, моля те, на Дога. Разбери как е Нурсема.
Алев го гледа въпросително.
– Вие не си ли пишете?
– Пиша ѝ, но не получавам отговори…
Алев въздъхва и с усмивка посяга към телефона си.
– Добре, сега ще ѝ се обадя.
Дога веднага вдига на леля си.
– Нашият влюбен пита как е Нурсема – закача я Алев, като хвърля поглед към Умут.
От другата страна на линията се чува въздишка.
– С Нурсема всичко е наред… – отговаря Дога, но гласът ѝ звучи необичайно тъжен.
От мястото си Умут вика нетърпеливо:
– Кога ще се обади?!
Алев се усмихва леко и пита:
– Чу ли го?
– Да потърпи още малко… – отговаря Дога.
Алев поклаща глава и въздиша.
– Аз му казвам същото, но е трудно да го убедя…
Настъпва кратко мълчание, след което Алев продължава:
– Ела при нас, ако ти е скучно. Ще ти се отрази добре.
– Благодаря… ще видя – отвръща Дога, но в гласа ѝ липсва обичайният ентусиазъм.
Разговорът приключва, но Алев остава замислена.
– Гласът ѝ беше много тъжен… – отбелязва загрижена Алев.
Умут я наблюдава внимателно.
Алев казва на Умут, че е притеснена, защото гласът на Дога е бил много тъжен.
– Кой знае какво се случва там? – разсъждава тя. – Тя се страхува да разкаже. Ако са постъпили така със собствената си дъщеря, какво да кажем за снаха си?
-Не се притеснявай, ти много добре знаеш, че Дога няма да позволи да я обидят. – казва Умут.
-Това е така, но бременността я изморява, та тя носи две бебета! Дали не може да ѝ повдигнем настроението? – замисля се Алев.
– Не се притеснявай – успокоява я Умут. – Дога няма да позволи да я обидят.
– Това е така, но бременността я изморява… Тя носи две бебета! – въздъхва Алев. – Трябва да ѝ повдигнем настроението…
Очите ѝ проблясват с нова идея.
– Да ѝ организираме тържество в чест на близнаците! – възкликва тя. – Но не само в дома на Пембе!
Умут веднага се включва.
– Можем да го направим в заведението на Мустафа и Сьонмез!
Алев се усмихва широко.
– Отлична идея! Ще говоря довечера с Къвълджъм и мама.
