Сила не иска да остави Кузей да си тръгне, без да подозира, че в този момент майка ѝ се е върнала и наблюдава шокирана случващото се. Междувременно Еге търси сметка на Арда, а Мелис разкрива, че баща ѝ Бюлент лъже за ареста на Еге. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.112 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 112 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 24 март от 15:00 часа по NOVA.
Алпер, пиян и обсебен от Сила, нахлува в дома ѝ, търсейки доказателства за предполагаемата ѝ връзка с друг мъж. Поведението му излиза извън контрол, а когато Джавидан се връща у дома, положението заплашва да прерасне в скандал.
Междувременно Еге търси сметка на Арда, а Мелис разкрива, че баща ѝ Бюлент лъже за ареста на Еге.
Алпер забива юмрук по вратата на къщата на Сила. Очите му горят от напрежение, а дишането му е учестено. Опитва се да влезе, но в този момент Бахар застава пред него, блокирайки пътя му с решителен поглед.
– Сила не се чувства добре – заявява уверено Бахар. – Ще бъде по-добре, ако просто си тръгнеш.
Преди Алпер да успее да каже нещо, Бахар рязко затръшва вратата пред лицето му. Той обаче не е от хората, които се отказват лесно. Докато нервно се оглежда, погледът му спира върху въжето за пране в двора. Там виси мъжка риза. Погледът му веднага става по-бдителен, а подозренията му нарастват.
Вътре в къщата Кузей случайно дочева част от разговора между Сила и Бахар.
Той с ужас научава, че Сила е продала наследствения пръстен на баба си, за да вземе пари за лекарствата му. Той не може да пренебрегне това и се обръща към Сила:
– Ще се върна след два часа – казва Кузей и напуска къщата.
Кузей не забелязва Алпер, който все още е в двора. Алпер обаче също не е в състояние да види никого – в този момент той лежи зад колата си, напълно пиян. Опитва се да се надигне, но краката му отказват да го слушат.
Минутите минават. След известно време Алпер прави неколкократни неуспешни опити да се изправи. Най-накрая успява, макар и с усилие. Препъвайки се, пристъпва към къщата на Сила, стискайки метален лост в ръката си.
Гневът му, подсилен от алкохола, замъглява всякаква разумна мисъл в главата му.
След няколко неуспешни удара, най-накрая ключалката поддава. Вратата се отваря с трясък.
– Извинявайте, притесних ли ви? – прошепва подигравателно Алпер, като едва се държи на краката си.
Бахар и Сила, които стоят в коридора, го гледат шокирани.
– Не можеше ли просто да позвъниш като нормален човек?! – избухва Бахар. – Защо, по дяволите, влизаш с взлом?!
Алпер самодоволно свива рамене.
– А щеше ли да ми отвориш, ако бях позвънил? – подмята с ирония.
Без да чака отговор, той заобикаля момичетата и влиза в дневната. Интуицията му подсказва, че там ще намери собственика на мистериозната риза.
– Къде си?! Излез, човече! – крещи той, макар и да знае, че в стаята няма никой.
– Алпер, на кого крещиш? –пита Сила, опитвайки се да разбере поведението му. – Какво означава всичко това?!
Алпер се обръща бавно към нея, очите му са студени и налудничави.
– Стоя пред къщата ти от вчера вечерта. Наблюдавах те от колата.
Бахар не може да повярва на това, което чува.
– Ти… ТИ ЛУД ЛИ СИ?! Защо ни следиш?!
Алпер бавно посяга под сакото си. Вади оттам бяла, смачкана риза и я размахва пред лицето на Сила.
– Да! Луд съм! – почти триумфално заявява той. – И няма да се успокоя, докато не намеря собственика ѝ!
Погледът му се впива в нея, търсейки отговор.
– Сила, кой е този човек?!
Бахар инстинктивно отстъпва назад, неспособна да понесе ужасната миризма на алкохол, която се носи от Алпер.
– Ти си пиян! – изрича с отвращение и махва с ръка пред лицето си, сякаш се опитва да разсее смрадта. – Махай се оттук, или ще извикам полиция! Това е ризата на татко, идиот! Чия друга може да е?!
Алпер я наблюдава дълго, изпитателно, сякаш се опитва да прецени дали казва истината.
– Нека е на баща ти – промърморва накрая. – Но откъде си взела парите? Чия беше картата?
Бахар смръщва вежди.
– Ти наистина ни следиш! Това беше моята карта! Аз получих стипендия!
Алпер поклаща глава, недоверчиво.
– Кажи истината, Бахар. Така или иначе ще разбера дали не си се забъркала в нещо.
– Алпер, махай се оттук! – гласът на Сила трепери от притеснение. – Ти ме плашиш!
Мъжът отстъпва леко назад и вдига ръце в жест на примирие.
– Не се страхувай. В края на краищата знаеш, че никога не бих те наранил. Не бих докоснал дори един твой косъм. Мислех… мислех, че си започнала да се срещаш с друг. А майка ти… тя те остави на моите грижи.
– Виждаш, че при нас всичко е наред – казва Бахар, опитвайки се да запази спокойствие. – Вече можеш да си тръгнеш.
– Добре, ще си тръгна – обещава Алпер. – Но ми направи едно кафе. Ще изпия едно и ще си тръгна.
Той се спъва и се свлича на дивана. До него лежи счупеният телефон на Кузей, но Алпер в състоянието си дори не го забелязва. Накрая, след напрегнати опити, сестрите успяват да го изгонят от къщата.
Навън, останал сам Алпер посяга към телефона и се обажда на Джавидан.
– Лельо Джавидан? – казва той с дрезгав, несигурен глас, едва удържайки телефона в ръката си. – Къде си?
– Алпер? Какво се става?
– Момичетата ти са замислили нещо – изсумтява, опитвайки се да звучи сериозно. – Приели са някакъв мъж в къщата. Ела бързо, защото ако не го направиш… ще стоваря къщата върху главите им.
Кузей се връща и с благодарност подарява на Бахар и Сила подаръци – малки подаръци в знак на благодарност за грижите им. Но най-ценният от всички е пръстенът, който Сила заложи, за да купи лекарства за него. Сега той ѝ го връща, подава ѝ кутийката с пръстена:
– Това е било твое.
Сила го гледа изненадано, но преди да успее да каже нещо, той се сбогува и се отдалечава към пътя. Сила, чувства внезапна болка в сърцето си, тръгва след него.
– Къде отиваш? – пита го задъхано, хващайки го за ръката. – Още не си се възстановил. Ранен си, какво ще правиш сам?
– Ще се справя. Имам телефон. Нямам причина да оставам повече тук. Погрижи се за себе си.
– Но…
Бахар внезапно се появява до тях, очите ѝ светят от вълнение.
– Кака трябваше да сготви пилешко. Ние искахме да отидем на брега и да берем макове. Тя трябваше да направи и един сладкиш.
Кузей поклаща глава.
– Ще изплатя дълга си друг път! Останете със здраве.
Той се обръща и прави няколко крачки, когато изведнъж прозвучава умолителният глас на Сила:
– Не си отивай, моля те…
Сила се затичва към него и без да се замисля, се сгушва в него, прегръщайки го силно.
Стои така – неподвижна, вкопчена в него, усещайки биенето на сърцето му. Страхува се, че ако го пусне, той ще изчезне завинаги.
В същия момент на пътя се появява Джавидан, който слиза от колата, с която Алпер я е докарал. Джавидан е шокирана, гледайки сцената пред себе си. Гледката на дъщеря ѝ в прегръдките на непознат мъж предизвиква гняв, шок и ужас в очите ѝ.
Еге е освободен и се връща у дома, очаквайки с нетърпение завръщането на Арда. Не след дълго Арда се прибира в настроение, видимо пиян. Щом братовчед му прекрачва прага, Еге не губи време с излишни думи.
– Защо не си вдигаше телефона вчера? – пита Еге. – Знаеш ли колко пъти ти се обаждах, докато бях в ареста?
Арда свива рамене, сякаш това няма никакво значение.
– Не знам. Колко пъти?
– Пет! Пет пъти! – Еге стиска юмруци. – Какво, по дяволите, правеше, когато имах нужда от теб?!
Арда се засмива подигравателно.
– Пет пъти? Наистина ли?
Еге няма никакво намерение да търпи подигравателния му тон. Хваща братовчед си за ръката, без предупреждение го завлича в банята, сваля суичъра му и го бута под душа.
Ледената вода го удря като гръм.
Арда изкрещява от изненада, панически се мята, опитвайки се да излезе от кабинката.
– Ти луд ли си?! – крещи той, ръцете му трескаво търсят кранчето. – Водата е студена като лед!
– Така и трябва – Еге застава на вратата, препречвайки пътя му. – Ще останеш тук, докато мозъкът ти започне да работи нормално.
– Просто съм недоспал, по дяволите! Махни се от пътя ми!
– Не и докато не си върнеш ума!
– Това го правиш само защото не отговорих на обажданията ти ли?!
Еге го измерва с остър поглед.
– Не само заради това. Ти излъга Мелис. Казал си ѝ, че си говорил с мен, въпреки че това никога не се е случвало. Защо?! Какво си намислил?
Арда въздъхва тежко, избутва го настрани и най-накрая излиза от душа. Капещата вода образува локва върху плочките, но той дори не си прави труда да я забележи.
– Стига толкова. Изтрезнях – обявява с привидна сериозност.
– А сега ми обясни – не отстъпва Еге. – Защо излъга?
– Нямам какво да обяснявам.
– Защо не си вдигна телефона?!
– Защото имах планове със Зейнеп – отговаря Арда спокойно, сякаш това е най-очевидното нещо на света.
Еге го гледа мълчаливо. След миг се усмихва подигравателно.
– Значи, докато аз гниех в ареста, ти се срещаше със Зейнеп?
– Напомням ти, че тя ми даде шанс – казва Арда, сяда на тоалетната чиния и започва да изстисква вода от ръкава си.
– А сега аз ти давам шанс да кажеш истината – съска Еге, пристъпвайки по-близо. – Защо излъга Мелис, че ще говориш с мен? И каква е тази глупост, че си ѝ казал да го пази в тайна?!
Арда накланя глава на една страна, усмихва се провокативно.
– Виждам, че се разбираш с Мелис. Тогава какво те интересува Зейнеп?
Еге изсумтява подигравателно.
– Разбира се. – Погледът му се изпълва с хладно прозрение. – Ти си планирал всичко това, нали? Възползвал си се от момента, в който ме нямаше, за да се сближиш с нея.
Арда повдига рамене.
– Да. Защото, когато си на свобода, пъхаш носа си във всичко.
В следващия миг Еге грабва една кърпа и я запраща право в лицето на братовчед си.
– Никога няма да те оставя на спокойствие! – обявява Еге. – Зейнеп ти даде шанс само защото ми беше ядосана – продължава Еге, като прави крачка по-близо до него. – Но тя все още ме обича. И ти знаеш това много добре.
Арда мълчи, но се вижда, че увереността му започва да се клати.
– Ето защо тя дойде в полицейския участък веднага щом разбра какво се е случило – произнася думите бавно, натъртвайки всяка една от тях. – Не се притеснявай, братовчеде. Аз ще си върна Зейнеп. По-скоро, отколкото си мислиш.
Арда седи мълчаливо, стиснал зъби, но Еге вече знае, че е спечелил този рунд.
Мелис внимателно отваря входната врата и се промъква вътре, опитвайки се да не издаде нито звук. Надява се незабелязано да се качи в стаята си, но преди да стигне до стълбите, чува познат, строг глас.
– Откъде идваш ? – Бюлент излиза от всекидневната, кръстосва ръце на гърдите си и я фиксира с пронизващ поглед. – И защо не отиде на терапия вчера?
Мелис замръзва за секунда, после бавно се обръща, опитвайки се да си придаде невинно изражение.
– Ами… татко…
– Какво става, Мелис? – гласът на Бюлент е студен и недоверчив. Приближава се, а очите му я пронизват. – Отново ли започна да лъжеш?
Преди Мелис да има време да отговори се появява майка ѝ Ферей.
– Какво става? – пита тя, премествайки погледа си от дъщеря си към съпруга си.
– Говоря за нашата млада дама – отвръща Бюлент с хаплива ирония. – Цяла нощ говори по телефона, а после изчезва без нито дума.
Ферайе веднага насочва вниманието си към Мелис.
– Вярно ли е това?
– Не крия нищо! – защитава се Мелис бързо, усещайки, че разпитът се задълбочава. – Просто отидох да се видя с Еге. Това е всичко.
Бюлент смръщва вежди.
– Не можа ли просто да се обадиш?
– Говорих с него, но исках да го видя със собствените си очи. Бях притеснена. В крайна сметка той беше в ареста.
Бюлент махва с ръка, сякаш става дума за незначителна подробност.
– Мелис, не преувеличавай. Това беше просто дребен спор на пътя. Еге попадна случайно там и двамата с онзи мъж се озоваха в полицейския участък.
Мелис го поглежда изненадано.
– Спор на пътя?
Бюлент повдига вежди.
– Има ли причина да ме гледаш така?
Преди Мелис да отговори, Ферайе се намесва.
– Мелис, знаеш ли нещо повече? – пита тя, напрегнато вперила поглед в дъщеря си.
– Еге каза ли ти нещо? – добавя Бюлент, но този път с нотка на несигурност в гласа си.
В този момент служебният му телефон започва да звъни. Той се взира в екрана, като набръчква чело, преди да отговори и да излезе, оставяйки Ферей и Мелис сами.
Ферей се обръща към дъщеря си с по-тих, но напрегнат глас:
– Нещо се е случило, нали?
Мелис поглежда към баща си, за да се увери, че той няма да се върне, след което поглежда майка си със сериозно изражение.
– Мамо, татко лъже! – произнася тихо, но уверено. – Говорих с Еге. Той ми каза, че негов приятел се е скарал с някого и той просто се е опитал да го спре.
Ферайе смръщва вежди.
– Тогава защо баща ти говори за някакъв спор на пътя?
– Не знам. – гласът ѝ е напрегнат, но решителен. – Но едно е сигурно… Нещо не е наред тук.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 3
