Сехер застава пред вратата на кабинета на Яман, поема дълбоко въздух и влиза.
– Надявам се, че не те притеснявам – казва Сехер.
Яман вдига поглед към нея и се усмихва.
– Как може да ме притесняваш?
Сехер пристъпва напред.
– Разбрах, че имаш проблеми в компанията… Помислих, че може да ги споделиш с мен. Когато ти си в лошо настроение, аз също се чувствам зле.
– Когато те видя, настроението ми се оправя – признава Яман.
–Решихте ли проблемите? – пита Сехер.
–Засега не – отговаря Яман.
–Аз мога ли с нещо да ти помогна? Батко Зия ми каза, че преди съм ти помагала. Ако мога и сега да направя нещо?
Яман я поглежда с топлина в очите.
– За мен най-голямата подкрепа е, че ти си до мен. Бъди до мен, това е достатъчно.
– Добре… но какъв е проблемът? – настоява тя. – Искам да направя всичко, което мога.
Яман въздъхва и прокарва ръка през косата си.
– Вчера един от нашите кораби тръгна от пристанището в Италия, но се повреди и не може да продължи плаването си. Дори ако товарът бъде прехвърлен на друг кораб, ще мине време, а ако не го доставим навреме, може да имаме сериозни проблеми. Но не успяваме да обясним това на италианската страна.
Сехер кимва, осъзнавайки сериозността на ситуацията.
– Разбрах… Наистина е сложна ситуация. Ще си вървя и ще помисля.
Тя се обръща, за да излезе, но внезапно усеща топлата ръка на Яман, която нежно, но сигурно обхваща нейната.
– Ако искаш, помисли тук – предлага той.
– Тук ли? Аз… не мога да се концентрирам, когато си толкова близо! – признава тя смутено.
Яман я наблюдава с усмивка.
– Така ли?
– Аз… просто съм много разсеяна… Не е свързано с теб – опитва се да замаже положението тя. – Ще вървя, но ако измисля нещо, веднага ще ти кажа.
