Орхун и Хира отиват на палатка в гората. Нуршах се заема да провери дали Еда има пръст в публикуваната новина за Хира и Орхун. Кенан и Мерием са толкова щастливи, че не подозират за опасността, която ги дебне. Вижте още какво ще се случи в епизод 190 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 25 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 190 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 25 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун и Хира отиват на палатка в гората.
Нуршах се заема да провери дали Еда има пръст в публикуваната новина за Хира и Орхун.
Кенан и Мерием са толкова щастливи, че не подозират за опасността, която ги дебне.
Сутринта Хира застава пред Орхун, облечена в спортен екип. Лека несигурност се чете в погледа ѝ.
– Така добре ли е? – пита тя колебливо. – Не съм сигурна…
Орхун я оглежда внимателно, без да каже нищо.
– Да се преоблека ли? – пита несигурна Хира.
– Недей, тези са напълно подходящи! –отговаря Орхун и като се доближава до нея допълва : – И много ти отиват!
– Благодаря… – отговаря Хира, избягвайки да срещне погледа му..
– Багажът е готов. Ако и ти си готова, можем да тръгваме – казва Орхун.
– Добре. Ще приготвя Али и след десет минути съм готова! – отговаря Хира.
Орхун и Хира излизат от стаята и в салона се натъкват на Еда.
– Отивате ли някъде? – пита Еда. – Изглеждате сякаш се готвите за пътуване… Имате някакви планове ли?
– Да, имаме! – отговаря Орхун и се обръща към Хира. – Да вървим, да не закъсняваме!
Еда гледа след тях изпълнена с омраза.
Хира придружена от Али и Нуршах излизат в салона, където ги чака Орхун.
– Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с нас? – пита го Хира, загрижена Али.
– Искам, но това събитие се организира само веднъж – отвръща Али.
– Аз ще бъда с него! Не се притеснявай Хира – казав Нуршах. – Няма да го оставя сам, много ще се забавляваме!
– Може ли да отидем отново? – пита Али вуйчо си.
– Разбира се, че ще отидем – уверява го Орхун.
В този момент в залата влизат Афифе, Перихан и Еда. Афифе не крие неодобрението си.
– Орхун, откъде дойде да отидете на палатката? – пита остро. – Точно сега ли трябва да отидете?
Орхун я поглежда уверено и без капка колебание отговаря:
– Да! Точно сега!
После обръща глава към Хира.
– Да тръгваме!
Действието прескача. Орхун и Хира са вече в гората.
– Разходките в гората са приятни, но и опасни – отбелязва Орхун, докато крачи уверено напред. – Трябва да стигнем навреме до мястото за къмпинг. Представи си гората като лабиринт – ако объркаш маршрута, всички пътеки започват да си приличат!
Хира се усмихва леко, поглеждайки към гъстата растителност наоколо.
– Но няма по-голям лабиринт от пустинята – отвръща тя.
– Уверена ли си? Значи казваш, че след пустинята нищо не може да те уплаши?
Хира поема дълбоко дъх, после отговаря твърдо:
– Не, не точно… но не ме е страх! Все пак, дори в пустинята успях да намеря пътя.
В погледа на Орхун проблясва предизвикателство.
– Щом си толкова уверена, ти ще водиш до мястото.
Хира се спира за миг, после кимва уверено.
– Добре!
Тя измъква карта от джоба си, разглежда я внимателно, след което сочи с ръка.
– Трябва да тръгнем в тази посока!
След известно време спират. Хира се оглежда объркано.
– Според картата тук трябва да има хълм… но няма – казва с изненада.
Орхун я наблюдава внимателно.
– Сигурна ли си, че водиш правилно?
Хира замълчава за миг, после въздъхва и поклаща глава.
– Така си мислех… но не разбрах кога обърках пътя. – Тя прехапва устни. – А сега как ще намерим вярната посока?
Без да каже нищо, Орхун вади от джоба си компаса – същия, който Хира му подари преди време.
– Този компас ми показа пътя, когато най-много имах нужда! – признава Орхун. – Може да помогне и на теб.
Той ѝ подава компаса, а Хира го приема с лека несигурност.
– Хайде, заведи ни там, където трябва!
– Добре… но ако пак се изгубим? – пита Хира.
Орхун се приближава и я поглежда дълбоко в очите.
– Не ме е страх да се изгубя с теб!
Хира преглъща.
– Ако се изгубим въпреки компаса, няма ли да ми се ядосаш? – пита тя. – Ами ако търпението ти се изчерпа?
– Не, няма! Дори да се изгубя хиляди пъти с теб! Хиляди пъти ще започна отначало – отговаря уверено Орхун. – Без значение, дали е гора или лабиринт! Няма значение! Докато ти си до мен, винаги има изход! Нали?
Хира го гледа в очите, а устните ѝ оформят само една дума:
– Да.
– В момента сме тук! – показва Орхун на картата. – Преди да се стъмни трябва да стигнем до хълма!
В същото време Нуршах се заема да разнищи случая с новината, която се появи интернет.
– Значи този, който е написал новината се казва Гюркян Гюнеш. Еда каза, че е споменала само пред приятели? Гюркян Гюнеш?! – мисли на глас Нуршах.
Нуршах веднага се обажда на своя приятелка и я моли да ѝ намери телефонния номер на Гюркян Гюнеш.
Орхун и Хира достигат до хълмиста местност. Стръмният наклон пред тях изглежда предизвикателно.
– Доста е стръмно… – отбелязва Хира, докато оглежда възвишението.
Орхун я поглежда и казва:
–Може и да извърши пътя и сам, но ако имаш някой да себе си, препятствията се преодоляват по-лесно!
Той протяга ръка към нея. Хира го поглежда изненадана.
– Хайде! – насърчава я той.
След кратък миг на колебание тя поема ръката му. С негова помощ изкачва хълма по-лесно, усещайки силата и увереността му.
–Както се казва първо спътник, а после път – пояснава Орхун. –Първо приятел по пътя, а после самия път.
Хира го гледа развълнувано.
– Майсор Якуб беше казал: „Пътят става по-красив с човека до теб.“ Може би това важи за всичко, не само за този момент…
Хира замълчава, усетила дълбочината на думите му.
– Да продължим! – предлага тя, леко смутена.
След известно време Орхун спира и се оглежда.
– Ще лагеруваме тук. – Поглежда към Хира. – Измори се, нали?
– Май се изморих… – признава тя, с лека усмивка. – Но само малко!
Двамата оставят раниците си и отиват да съберат съчки за огъня, а когато се връщат багажът им е разхвърлян по поляната.
– Допуснахме небрежност… – казва Орхун, оглеждайки бъркотията. – Сигурно са били диви животни.
Хира се оглежда тревожно, а Орхун веднага забелязва страха ѝ.
– Не се плаши. Когато запалим огъня, те няма да посмеят да се доближат.
Той преглежда вещите им и вижда, че една от палатките е напълно унищожена.
– Какво ще правим сега? – пита Хира притеснено.
– Ще измисля нещо, не се тревожи! – уверява я Орхун.
Двамата се заемат да сглобят палатката, а след това запалват огън
Настъпва нощта.
Хира се оплаква, че е прекалила с храната, но не е успяла да се сдържи, защото всичко е било много вкусно.
– Чистият въздух отваря апетита – казва Орхун.
– И в Еритрея въздухът беше чист… но не беше така – отвръща Хира. – По време на такъв приятен разговор, човек не осъзнава какво количество е изял.
Орхун я наблюдава и с лека усмивка казва:
– Значи и вкусът на кафето ще ти се стори различен.
Орхун вперва поглед в пламъците, а Хира отпива от кафето си. После го поглежда и предупреждава:
– Не се взирай толкова дълго в огъня. В Еритрея вярват, че ако човек гледа огъня прекалено дълго, ще се изгуби.
Орхун се обръща към нея, леко изненадан.
– Значи никога не си наблюдавала огън?
Хира се усмихва тъжно.
– Когато израснеш с такива истории, не смееш да го направиш.
– Можеш да гледаш огъня без страх… Аз съм до теб. Няма да позволя да се изгубиш. Ако ще се губим, ще се изгубим заедно.
В същото време в имението Еда е бясна.
– Онази пустинна мишка и Орхун са заедно! Кой знае какво правят сега?! Ако знаех къде са, щях да им съсипя вечерта!
Нуршах наблюдава Еда от разстояние, докато телефонът ѝ вибрира. Получила е номера на журналиста. Без да губи време, веднага набира.
– Ало, с Гюркян Гюнеш ли говоря?
– Да, аз съм! – отговаря глас от другата страна на линията.
В гласа на Нуршах звучи твърдост и предупреждение:
– Знам кой е източникът на новините за Орхун и Хира! И двамата ще си платите!
Без да изчака отговор, тя прекъсва разговора и вдига поглед към Еда, която нищо не подозира.
– Я да видим дали ще се обадиш на Еда – прошепва си тя и продължава да я наблюдава внимателно.
Не минава и минута – телефонът на Еда звъни. Нуршах се усмихва хладно.
– Изобщо не ме изненада, Еда… Искаше ми се да не бях права. – говори си сама Нуршах и се прибира.
В същото време, в гората, Хира лежи в палатката, но след няколко минути излиза и отива при Орхун.
– Не успя да заспиш ли? – пита той, като леко потупва ръката си.
– Какво е станало с ръката ти? – пита притеснено.
– Нищо важно. Просто буболечка ме ухапа – отговаря спокойно Орхун.
– Ами ако е отровна?
– Спокойно! Тук няма отровни буболечки като тези в пустинята. Боли малко, но не е опасно – уверява я той. – Хайде, върни се в палатката. Ще ставаме рано.
Хира обаче не помръдва. Поглежда го с тревога.
– Не мога! Не ми е спокойно, докато си навън. – Гласът ѝ звучи несигурно. – Студено ти е… Има буболечки… Не може да останеш тук!
– Палатката е една, затова ти ще спиш в нея – казва Орхун.
Хира го поглежда решително.
– Ще стигне и за двама ни! – думите ѝ изненадват Орхун. После добавя: – Нали си мой приятел по пътя…
Хира се връща в палатката. След минути, тя отново се надига и поглежда към Орхун.
„Сигурно няма да дойде…“ – минава през ума ѝ.
Тъкмо се кани да стане и да отиде отново при него, когато Орхун пристига, събува маратонките си и тихо влиза в палатката. Ляга до нея и затваря очи.
Хира е напрегната. Всяко пукане на клонка, всеки далечен шум в гората кара сърцето ѝ да забие по-силно.
– Страхуваш ли се? – пита тихо Орхун.
– Не… Нали ти си до мен – прошепва тя.
Но при следващия звук от гората рефлексът ѝ я предава – рязко се сгушва в него. Само за секунда осъзнава какво е направила и също толкова бързо се отдръпва.
Какво става Мерием и Кенан?
Те са толкова щастлив, че не подозират за опасността, която ги дебне.
Мерием казва на Кенан, че ще остане да работи до по-късно, защото ѝ се е насъбрала работа. Кенан ѝ казва, че ще ходи да изпие един чай с приятел и ще мине да я вземе.
Използвайки момента Харика с пистолет в ръка се появява пред Мерием.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 10
