Действието продължава от предния епизод. Джавидан изчаква Кузей да се отдалечи, след което, изпълнена с ярост, нахлува в къщата и напада Сила. Разтърсва я грубо и я обвинява, че е прегръщала непознат мъж. Сила мълчи, но майка ѝ не отстъпва – заплашва я с жестоко наказание и дори започва да я скубе. Бахар се опитва да я защити, но Джавидан не търпи възражения.
– Престани, мамо! – моли се Бахар.
– Ти няма да ми противоречиш! – Джавидан хвърля гневен поглед към Бахар.
– Но Сила не е направила нищо лошо.… – казва Бахар.
– Нищо лошо! – Джавидан се задавя до степен, че още малко и ще се задуши от собствения си гняв.
Погледът ѝ пада върху чантите, които лежат на дивана. Джавидан отива до тях и изважда нова рокля.
– Той ли я купи?
– Аз съм тази, която я купи – обявява Бахар, като закрива сестра си със собственото си тяло.
Джавидан се смее ехидно.
– Мислиш ли, че можеш да ме заблудиш? Откъде мислиш, че имаш пари!
Без да чака отговор, Джавидан отива в кухнята. Отваря шкафовете и забелязва хранителни продукти, които преди не са били тук.
– Той е купил и тях?! – гласът ѝ трепери от ярост. Връща се в стаята, държейки няколко банана в ръка, след което яростно ги хвърля по Сила.
– Мамо, кълна се, той не ми е гадже! – крещи Сила, но майка ѝ не я слуша.
– Тогава кой е той!
Бахар разкрива истината – Кузей е бил ранен в катастрофа и Сила просто му е помогнала. Вместо да се успокои, Джавидан стига до собствено заключение: Сила не иска да се омъжи за Алпер, защото е хлътнала по този непознат.
В същото време Кузей чака такси на пътя, когато изведнъж си спомня за раковината, спомен от Елиф. Той претърсва джобовете си, но не я намира. Въздъхвайки, той се обръща и тръгва обратно към къщата на Сили.
Джавидан, изпълнена с ярост и решителност, не се спира пред нищо. Тя излиза навън и се връща с пръчка в ръка, очите ѝ пламтящи от гняв.
– Ти погуби честта ни! – крещи тя и нанася болезнен удар по краката на Сила.
Сила изписква от болка, но не вдига глава
– Излязох от вкъщи за един ден, а ти вече си успяла да преспиш с гаджето си!
– Мамо, кълна се, това не е вярно! Той дори не е докосвал ръката ми!
Но Джавидан не ѝ вярва.
– Замълчи! – последва още един удар. – Посрами ни!
Джавидан стяга пръстите около пръчката и я вдига високо, готова да нанесе още един удар, но изведнъж нещо я спира.
Силна мъжка ръка хваща ръката на Джавидан във въздуха.
– Не я докосвайте! – разнася се гневен глас.
Това е Кузей.
Ядосан Кузей изтръгва пръчката от ръцете на Джавидан, после я чупи наполовина и я хвърля на пода.
– Момичето не е виновно! – заявява уверено. – Не смейте да я удряте!
Джавидан го гледа със смесица от шок и възмущение.
– Кой си ти?! – пита го тя, а след секунда с гърлен вик започва да кращи за помощ.
Но Кузей не се трогва и не помръдва.
– Аз не съм оттук. – гласът му е студен и безизразен. – Попаднах в автомобилна катастрофа и дъщеря ви ми спаси живота. Тя не е направила нищо срамно, за да ви злепостави.
– Защо трябва да ти вярвам?!Кой сте вие?! Някакъв шофьор на камион! Или може би сезонен работник! Няма да дам дъщеря си на мошеник като теб!
Нещо в погледа на Кузей потъмнява. Той стиска юмруци, но се въздържа да спори повече.
– Достатъчно! – крещи Кузей. – Казах това, което трябваше да кажа. Не съм докосвал дъщеря ви. Не съм имал никакъв контакт с нея и няма да имам.
Кузей премества погледа си към Сила.
– Ако тя се опита отново да вдигне ръка срещу теб, не го допускай. Отиди в полицията и подай жалба. Тази жена няма право да прави това. Никой няма такова право!
Джавидан му хвърля яростен поглед, но той не ѝ обръща повече внимание. Поглежда Сила за последен път, след което излиза от къщата без да каже нито дума.
След заминаването на Кузей, Джавидан е по-луда от всякога. Тя грабва роклята, която Кузей е подарил на Сила, и със злоба я разкъсва на парчета. Парчета плат падат в краката на Сила.
– Мислиш ме за глупава! – крещи Джавидан. – Имам повече житейски опит от теб, момиче!
Сила се разплаква, гледайки съсипаната рокля.
– Мамо, умолявам те, не прави това…
Но Джавидан не се спира.
– Той е катастрофирал и ти си се погрижила за него, така ли?! – Джавидан я поглежда с презрение. – И какво, аз ли трябва да вярвам в това? Мислиш ме за идиотка! Ти лекар ли си?! Защо този човек не е бил откаран в болница! Очевидно е, че той е или твой любовник, или престъпник!
Сила свежда поглед, без да смее да погледне майка си в очите.
– Влез в стаята си! – нарежда Джавидан строго. – Приготви се незабавно!
– За какво трябва да се подготвям? – пита Сила с треперещ глас.
Джавидан я пронизва с леден поглед.
– Утре ще дойдат да те искат! – заявява Джавидан. – Ти ще се омъжиш за Алпер. Ще изхвърлиш Кузей от мислите си, разбираш ли! Ако не обичаш Алпер, ще обичаш парите му. Ще спасиш себе си, мен и сестра си! Утре ще се сгодиш за Алпер!
Сила поглежда майка си с недоверие, но знае, че няма смисъл да възразява.
Междувременно Кузей най-накрая стига до болницата, където лекарите му оказват помощ.
– Трябва да останете една нощ. – информира го медицинската сестра.
– Но… – Кузей иска да протестира, но жената го прекъсва строго:
– Това е лекарска заповед.
В този момент телефонът му иззвънява. На екрана се появява името на майка му – Наджие.
– Слава Богу! Най-накрая чух гласа ти! – гласът ѝ трепери от облекчение. – Добре ли си?
– Да, не се притеснявай.
– Как да не се притеснявам, сине?! – почти проплаква тя. – Толкова пъти ти звънях!
Кузей замълчава за миг.
– Чувствам се добре, наистина.
Но мислите му все още са съсредоточени върху Елиф… болката е по-силна от физическите му наранявания.
– Къде си ти? На морето ли си, на юг ли си? Липсва ли ти нещо?
– Не, имам всичко.
– Кога ще се върнеш?
– Скоро. Погрижи се за себе си, мамо. Поздрави всички от мое име!
Кузей затваря, но все още усеща тежестта на думите на майка си. Знае, че не може да избяга от реалността за дълго.
Бахар влиза в кухнята и веднага забелязва сестра си, която плаче на масата. Очите ѝ са зачервени, раменете ѝ леко потръпват. Тя се приближава внимателно, нежно поставя ръка на гърба ѝ и със загрижен тон я пита:
– Плачеш, защото те карат да се омъжиш за Алпер? Или… защото Кузей си тръгна?
Сила притваря очи и избърсва сълзите си, но не казва нищо.
– Ако не искаш, не се омъжвай за него – казва твърдо Бахар. – Сериозна съм, како. Ти имаш мечти! Искаше да се запишеш на шивашки курс, да заминеш за града. Можеш да го постигнеш! До лятото ще събереш пари и ще тръгнеш. Аз също ще работя и ще ти помагам.
– Не е толкова лесно, Бахар… – въздъхва тежко Сила.
– Защо? – Бахар я поглежда решително. – Ти си ушила много красиви дрехи за мен, а никога не си ходила на уроци. Имаш талант, како. Кузей много хареса твоята рисунка на русалка. Той сам го каза! Не е късно за нищо. Не е нужно да приемаш тази сватба.
– Как мога да се противопоставя? – Сила свежда поглед. – Не чу ли майка си?
Бахар снижава гласа си до шепот и се навежда по-близо:
– Бягай.
– Какво?! – Сила рязко вдига глава, очите ѝ се разширяват от изненада.
– Бягай, како! Докога ще търпиш? Кузей е прав. Не е нужно да оставаш тук. Избягай и спаси живота си.
– Как ще го направя? Как ще се справя сама? – Сила поклаща глава, изпълнена със съмнения.
Бахар я хваща за ръцете и казва убедено:
– Чудесата не се случват сами, како. Понякога трябва да стигнеш до тях на собствените си крака. Затова направи го! Бягай!
Белкис подслушва разговор на Еге по телефона, опитвайки се да остане незабелязана. Когато чува името Халдун и разкрива, че това е ключът към спасяването на майката на Зейнеп, у нея се зараждат подозрения. Убедена, че нещо не е наред, тя без колебание тръгва към дома на Бюлент.
Там заварва Ферайе и Мелис. Споделя им, че случващото се е свързано с Гьонюл, което предизвиква вълнение у Мелис. Тя веднага си припомня, че Еге е търсил Гьонюл и преди, но не е намерил нищо. Ферайе обаче остава скептична.
Белкис рязко ги прекъсва, изразявайки съмнение: „Ами ако този път наистина я намери?“ Тя поставя под въпрос защо Бюлент ги е излъгал, след като именно той е измъкнал Еге от ареста и е знаел, че задържането му е било свързано с Гьонюл.
Мелис реагира с възмущение, обвинявайки Зейнеп, че е въвлякла Еге в неприятности. Междувременно Ферайе също започва да се съмнява в намеренията на Бюлент. Той винаги е настоявал Еге да стои далеч от този случай – защо изведнъж е променил решението си?
Белкис стига до заключението, че Еге е на път да разкрие истината. Тя озлобено отбелязва, че Зейнеп, след като не е успяла да спечели сина ѝ, се е насочила към Арда. С горчивина предизвиква останалите:
-Къде е възмущението ви? Защо не сте изненадани?
Ферей и Мелис си разменят погледи.
– Знаехме за това – признава Ферей.
– Това е стара новина, лельо – добавя Мелис и свива рамене.
Белкис повдига вежди, явно ядосана.
– И никоя от вас не сметна за нужно да ми каже за това!
–- Мислех, че вече знаеш за него, лельо – обяснява Мелис. – Не повдигнах темата, защото ми се стори очевидна. Но нека оставим Зейнеп и Арда. За какво е говорил Еге със Зейнеп?
Белкис, с решителен поглед, вдига брадичка и заявява убедено, че Зейнеп все още мисли за Еге.
Мелис се заинтригува от думите ѝ и я пита откъде ѝ е хрумнало това. Белкис ѝ разказва какво е чула по време на телефонния разговор на Еге – Зейнеп е молила Еге да не се меси в проблемите на майка ѝ и му е казала, че не знае какво би правила без него.
Ферайе, която до този момент е слушала внимателно, внезапно смръщва вежди.
– А какво каза за Гюнюл? Спомена ли още нещо?
Белкис кимва сериозно.
– Говореше за някакъв Халдун. Каза, че без него няма да успее да спаси Гюнюл. Разбира се, Зейнеп няма никаква представа за това.
Тези думи тревожат Ферайе още повече.
– Спасяване? – прошепва тя, ставайки от дивана. – От какво би я спасил той? Боже, какво става тук!
Тя започва да крачи из стаята, докато мисли на глас:
– Кой е този Халдун?
Белкис се замисля за момент, след което с леко присвити очи предполага:
– Мисля, че е нейният любовник. Гюнюл веднъж избяга с някакъв мъж, нали?
Ферайе изглежда несигурна.
– Може би, но защо Еге го търси? Този мъж заплаха ли е за нея?
– Това не е наш проблем – ухилва се Мелис. – Тази жена трябва да дойде, да вземе Зейнеп и да изчезне.
Белкис обаче е по-предпазлива.
– Еге не трябва да я открива! – предупреждава тя. – Ако го направи, Зейнеп ще му бъде благодарна, а това означава, че и двете ще ни се стоварят на главата. Какво тогава?!
– Ще я удуша по дяволите! – избухва Мелис, след което театрално слага ръка на устата си – Добре де, може би малко преувеличих. Но ако тя не удържи на думата си и не се отдалечи от Еге, кълна се, че ще измисля нещо!
Белкис я наблюдава с интерес и леко се усмихва.
– Бих искала да намеря момиче, което държи на думата си. Ще я омъжа за Еге, и най-сетне ще мога да спя спокойно.
Мелис ѝ хвърля многозначителен поглед.
– Първо трябва да го спасим от Зейнеп. – след което добавя с тайнствен блясък в очите си: – А може би вече има момиче, което може да се погрижи за него…
В този момент Белкис сменя темата и предлага те сами да намерят този Халдун.
Ферайе я поглежда невярващо и извърта очи.
– И как мислиш да го направим? Има хиляди мъже с това име.
Белкис се съгласява.
– Права си. Трябва ни още информация.
Изведнъж Мелис повдига брадичката си уверено и заявява:
– Ще говоря с Еге и ще реша този проблем.
Белкис се усъмнява.
– Как ще го направиш, дъще?
Мелис ѝ изпраща загадъчна усмивка.
– Не се притеснявай, мамо. Ще намеря начин.
След тези думи тя се обръща и изчезва в стаята си.
Белкис се заглежда замислено във Ферайе.
– Мислиш ли, че Мелис харесва Еге?
Ферайе избухва в смях.
– В никакъв случай, Белкис! Откъде изобщо ти хрумна тази идея?
Белкис въздъхва тежко.
– Не знам… но когато става дума за Еге, Мелис може да се увлече по емоциите си. Но не, това е невъзможно. В крайна сметка, те се познават от детството.
Ферайе обаче бързо сменя темата.
– Белкис, в момента не можа да мисля за това – казва Ферей, като сменя темата. – Интересува ме единствено случаят с Гюнюл.
Белкис стисва устни и поглежда Ферайе сериозно.
– Тайните са навсякъде. Не, Ферайе. Трябва да стигнем до този Халдун. И то възможно най-скоро.
Бюлент се прибира у дома, без да подозира какво го очаква. Още с влизането си Ферайе застава срещу него, изпълнена с подозрения.
– Еге търси Гьонюл, нали? – пита го тя право в очите.
Бюлент въздъхва, осъзнавайки, че няма смисъл да отрича.
– Да. – признава той. – Говорих с него и му казах да не се меси в това.
Но Ферайе не се задоволява с краткия отговор.
– Това ли е всичко, което имаш да ни кажеш? – включва се Белкис, която също присъства на разговора.
Бюлент се опитва да сложи край на темата.
– Да. Надявам се, че ще разбере.
Но Ферайе не отстъпва и нанася директен удар:
– Не, това не е всичко! Кой е Халдун, Бюлент? Какво общо има той с Гьонюл?
Въпросът го изненадва. Той присвива очи и се опитва да спечели време.
– Откъде знаеш за него?
– Чух Еге да говори за него. – намесва се Белкис, която внимателно наблюдава реакцията му.
Бюлент се намръщва.
– Наистина? Какво още си чула, Белкис?
Но този път Ферайе не му дава шанс да се измъкне.
– Какво знае Еге, Бюлент? – настоява тя.
– Той не знае нищо. Това е лъжа. – отговаря Бюлент, опитвайки се да звучи убедително. – Ще трябва да проведа още един разговор с него.
Той прави крачка назад, готов да си тръгне, но Ферайе бързо го блокира.
– Не! Ще говориш с мен, а не с Еге! – тонът ѝ е твърд, нетърпящ възражение.
Бюлент усеща, че вече няма изход.
– Това с Гьонюл много ме обърка. Кой е Халдун? Защо криеш майката на това момиче? – продължава Ферайе.
– Ти казваш едно, а Наджие друго. Ти ли скъса с Гьонюл, или тя те напусна?
Въпросът предизвиква напрежение. Бюлент въздъхва дълбоко и отвръща с раздразнение:
– Боже! Това са събития, случили се преди много години!
Опитва се да омаловажи ситуацията.
– Сестра ми си спомня така, а аз – по друг начин. Какво значение има дали тя ме е напуснала, или аз съм скъсал с нея?
Но Ферайе не отстъпва.
– Има огромно значение! – настоява тя. – Ако тя те е напуснала, можеш да ѝ простиш, ако се върне някой ден. Но ако ти си я оставил, никога няма да ѝ простиш.
Бюлент се опитва да избегне темата, като променя тактиката. Той слага ръце върху раменете на жена си и я поглежда нежно.
– За какви глупости говориш, скъпа? Очите ми са насочени само към теб.
Но Белкис не се поддава на манипулацията му.
– Много пъти съм чувала такива лъжи. – отвръща Белкис.
Междувременно Мелис претърсва лаптопа на Еге. Тя преглежда бележките му, докато най-накрая не попада на името, което ѝ трябва. Сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Тя не се колебае, а веднага се обажда на майка си.
– Мамо, този мъж се казва Халдун Гьокташ!
– Добре, Мелис. А сега веднага се прибери вкъщи – нарежда майка ѝ.
Ферайе затваря телефона и бавно се обръща към съпруга си. Очите ѝ проблясват от напрежение, докато изрича името с ударение:
– Халдун Гьокташ.
Бюлент усеща как гърлото му пресъхва. Ферайе пронизва с поглед съпруга си.
– Кой е този мъж?
Ферайе не възнамерява да чака повече, докато съпругът ѝ благоволи да каже истината. Двамата с Белкис сядат пред лаптопа и въвеждат името на тайнствения мъж в търсачката. След известно време на екрана се появява статия, от която косата ѝ настръхват.
– Това е човекът, когото Гюнюл е намушкала с нож! – казва тя и усеща как по гърба ѝ преминава тръпка.
– Какво?! – Белкис е шокирана, а после премества проницателния си поглед към Бюлент. – Майката на Зейнеп в затвора ли е?!
Ферей става от мястото си и се приближава до съпруга си.
– Как можа да скриеш това от нас, Бюлент! Как можа да го направиш! – повтаря тя, удряйки го с юмрук по рамото. – Ти знаеше от самото начало, нали? Знаеше, че майката на Зейнеп е наранила някого и е влязла в затвора! Ти знаеше!
– Да – признава Бюлент след миг мълчание.
Ферайе вдига ръце в знак на пълно разочарование.
– По дяволите! – Гласът ѝ кънти в стаята. – Как можеш съзнателно да криеш нещо такова от мен?! Тази жена е чудовище, Бюлент!
– Ти не знаеш какво точно се е случило! – отговаря мъжът.
– Знам толкова, колкото прочетох! – отвръща остро Ферайе.
Бюлент изпуска тежка въздишка и започва да обяснява:
– Човекът, когото Гюнюл е нападнала, е богат. Семейството му е платило за фалшиви свидетели.
Ферайе рязко спира и прави крачка назад, сякаш внезапно поразена от истината.
– Затова ли отиде в Едремит?! – пита тя невярващо.
– Гюнюл ти се е обадила, но ти не си могъл да ѝ се обадиш, защото е била в затвора!
Тези думи разпалват гнева на Бюлент.
– Не е било така! – гласът му се повишава. – Моля те, не я съди, без да знаеш фактите!
– Не повишавай глас на Белкис! – заявява тя рязко. – Ако не беше тя, лъжата ти никога нямаше да излезе наяве!
Бюлент се опитва да защити действията си:
– Аз не съм лъгал!
– Не?! – Ферайе вдига вежди и се смее горчиво. – А какво правиш от месеци насам? Гюнюл е в затвора, а ти си мълчиш! Защо е така?!
– Не съм лъгал – повтаря Бюлент. – Просто премълчах истината!
Но Ферайе не приема този аргумент.
– Скриването на истината също е лъжа! – контрира тя. – Ти излъга не само мен. Излъга и Зейнеп! Горкото момиче си мисли, че майка ѝ е заминала с друг мъж, а всъщност…
– Тази жена е чудовище! – с отвращение се намесва Белкис.
Но Бюлент не отстъпва:
– Тя го е направила при самозащита! – повтаря твърдо. – Не говори така, без да знаеш какво наистина се е случило!
– Създаде една голяма лъжа, в която са замесени всички! – крещи Фрайе. – За да защитиш Гюнюл и дъщеря си, ти пожертва нас – твоето семейство! Нима си забравил през какво преминахме?! Искахме да се разведем!
Бюлент мълчи.
Очевидно е, че всичко, което се е опитал да скрие, сега се стоварва върху него.
Ферайе обаче няма да позволи това да остане така.
– Зейнеп има право да знае истината. – Тонът ѝ е хладен и решителен.
– И тя ще я разбере.
Тя се приближава още повече, впивайки поглед в Бюлент.
– Ще ѝ кажеш всичко.
Той задържа дъха си, усещайки, че няма изход.
– Ако ти не го направиш, аз ще го направя! – продължава Ферайе. – Защото ми е писнало от твоите лъжи!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
