Яман влиза в кухнята, той вижда, че Сехер продължава да е притеснена от нещо. Сехер тръгва да хване тигана за дръжката.
– Стой! – гласът на Яман прорязва въздуха.
Той инстинктивно хваща тигана с гола ръка, за да предпази Сехер. Острата болка прорязва дланта му, но той дори не трепва.
– Ръката ти?! – Сехер ахва и рязко се приближава. – Как е ръката ти?
– Добре съм… А ти? – пита спокойно Яман, без да откъсва очи от нея.
Юсуф, който наблюдава случващото се, се намесва с детската си невинност.
– Чичо, сега си като супергерой! Но май много си си изгорил ръката…
Сехер поглежда ръката му и лицето ѝ пребледнява.
– Ужасно изглежда! – прошепва тя, преглъщайки трудно. – Боли ли те?
– Чичо не го боли! Той е много силен! – обажда се отново Юсуф, горд с него.
Сехер, без да губи време, отваря аптечката и внимателно намазва раната с мехлем.
– Извинявай… – казва тя. – Това стана заради мен…
– Мен ме боли само когато теб те боли – заявява Яман. –Няма проблем!
Сехер бързо донася аптечката и намазва раната му с мехлем.
– Мен не ме боли, но виждам, че теб те боли – казва Яман. – Какво е станало?
Тя преглъща тежко. В този момент отново я връхлитат болезнените спомени. Вижда Яман… но не този, който стои пред нея сега. Вижда жестокия му поглед от миналото. Спомня си как гласът му хладно заповядва на кучето да я разкъса. Но също така си спомня и думите на Назлъ да не се доверява на никого и Сехер решава да си замълчи.
– Не! Нищо не ме боли! – заявява Сехер. – Аз обещах на Назлъ да се видим, дали шофьорът ще ме закара. Срещата ни е близо до клиниката на д-р Азиз.
Яман кима в знак на съгласие.
Сехер излиза, но разбира от Дженгер, че шофьорът е излязъл и ще се върне след малко.
Яман моли Сехер да поседнат в хола, докато се върне шофьора.
– Колко дни още ще държиш проблемите, които те тревожат вътре в себе си? – пита Яман. – Докога ще носиш сама този товар.
В този момент идва Джегер и съобщава, че шофьорът се е върнал.
– Благодаря ти, но аз не нося никакъв товар и нямам проблеми! – отговаря Сехер и излиза.
