Бахар и Сила стоят в двора, обгърнати от хладния въздух.. Бахар стиска ръката ѝ, като се опитва да ѝ вдъхне кураж.
– Како, Кузей се върна към живота си в Истанбул – казва уверено Бахар. – Той няма да се върне. Приеми това! Ако някой може да те спаси, това си само ти самата.
Сила стяга пръстите си върху малък пакет с вещи. В погледа ѝ се таи отчаяние, но и примирение. Бахар прави крачка по-близо.
– Целият ни живот е черен като нощ без звезди – продължава тя. – Тогава Кузей дойде и ти показа светлината. А сега го няма. Също като героите от книгите, които четем тайно. Беше ни забранено да мечтаем, како, но той ти показа, че това е възможно. Знам, че те боли, защото си с разбито сърце. Но сега поне знаеш какво е любов.
– Какво мога да направя аз? – прошепва Сила, сякаш отдавна се е примирила със съдбата си.
– Ти вече не си същата Сила – убеждава я Бахар и стиска ръката ѝ още по-силно. – Не е нужно да се омъжваш за Алпер. Можеш да избягаш оттук. Хайде, како, направи го!
Сила се колебае твърде дълго. Твърде дълго. От прозореца на къщата се чува трясък, после стъпки. Джавидан се събужда и заинтригуван се приближава към дъщерите си.
– Сила, какво става? Къде отиваш? – погледът ѝ веднага пада върху пакета в ръцете на по-голямата ѝ дъщеря.
– Ами…
– Искаш да избягаш от къщи, нали? – заявява Джавидан с леден тон.
– Не, мамо. Какво бягство…?
Очите на Джавидан проблясват от гняв. В един миг тя ударя Сила, пакета, който държи Сила пада от ръцете ѝ.
– Мамо, спри, не я удряй! – намесва се Бахар, застанала пред сестра си като щит. – Аз бях тази, която я подтикна да го направи! Аз ѝ казах да избяга!
– Онзи човек е отровил и твоята глава, нали? – пита Джавидан.
– Той си отиде, майко! Но или ти ще се откажеш да дадеш кака на Алпер, или тя ще избяга!
Джавидан рязко поема въздух. В очите ѝ танцува гняв, но и нещо друго – нещо като шок.
– Осъзнаваш ли какво говориш? – изсъсква тя.
– Да, знам точно какво казвам! – Бахар вдига брадичката си. – Ако принудиш Сила да се омъжи за него, ще извикам полиция. Ще им кажа всичко!
Джавидан присвива очи, сякаш собствената ѝ дъщеря е непозната.
– Моля, моля… значи си научила закона – заеква тя през зъби. – Преди не беше толкова заядлива. На това ли ви научи непознатият?
– Няма значение кой ни е научил! – Бахар се смее. – Важното е, че вече не се страхуваме!
Сила все още стои с наведена глава. Тя мълчи.
– Добре – Джавидан сплита ръце на гърдите си, а гласът ѝ изведнъж става хладен, почти спокоен. – Върви, дъще. Бахар и аз ще работим и ще изплатим двестате хиляди.
