Сцената се пренася в дома на Юнал. Всички са седнали около масата за вечеря, включително и Алев.
– Имате страхотна къща… И то в самия център! – отбелязва с възхищение Алев.
– Преди живеехме на Хаджетепе – разказва Пембе. – Там се родиха и израснаха децата. Но къщата ни изгоря… С г-н Абдула едва спасихме децата. Само Божията милост ни помогна.
– Бедната Нурсема се беше свила в ъгъла, а аз тичах напред-назад – спомня си Мустафа.
– Ние всички се изплашихме… – добавя Абдула.
– Но слава на Бога, че опази децата ни – казва Пембе с дълбока благодарност в гласа. – Иначе… иначе щяхме да изгорим всички…
Алев не може да скрие усмивката си. Дога също леко се подсмихва. Пембе ги поглежда озадачено.
Алев не може да скрие усмивката си, Дога също.
– Извинявайте! Не ме разбирайте погрешно – казва Алев. – Не се смея на случилото се. Просто… се сетихме за нещо.
– Да! И ние преживяхме пожар – включва се Дога, като се усмихва на спомена.
– Истински ли? – учудено пита Фатих.
– Не! – маха с ръка Алев. – Това беше любовен пожар!
– Алев имаше голяма любов… Рюзгяр – разкрива Дога с лека закачка.
– И…? – подканя я Мустафа, заинтригуван.
– И двамата се скриха… – започва Дога.
– Един ден живеехме спокойно, на следващия – пет скандала накуп! – довършва с усмивка Алев.
– Един ден той ѝ каза, че ще напише името ѝ с огън… И така подпали всичко – допълва Дога. – Добре, че пожарната дойде навреме, иначе пламъците щяха да обхванат цялата къща.
– Мама беше на косъм да получи удар – спомня си Алев със смях. – Така крещеше на Рюзгяр… Беше толкова смешно!
