– А откъде си сигурна? – контрира веднага Зухал. – Той може да се държи мило, защото си си загубила паметта. А преди? Помниш ли как се е държал с теб? Моят мъж също ме биеше, а на следващия ден ми носеше скъпоценности и се държеше сякаш нищо не се е случило…
Зухал измисля все повече и повече случки с измисления си съпруг, само и само да внуши на Сехер, че Яман е опасен.
Разговорът им приключва внезапно. Телефонът на Сехер звъни – Яман е пред кафето, за да я вземе и Сехер да го запознае с приятелката ѝ.
– О, Сехер! Как можах да забравя! Имам толкова важна работа в офиса! – изстрелва уплашено Зухал. – Тръгвам! Извини ме!
Уплашена Зухал бързо напуска заведението, като внимава да не я види Яман и успява да се измъкне незабелязано.
Междувременно Сехер вижда в колата букет от любимите си цветя, но изобщо не е въодушевена и дори не благодари на Яман за тях. Като се обижда от това поведение на Сехер, Яман най-накрая я моли да поговорят открито за това, което се случва с нея.
Сехер му отговаря, че сега е уморена и не ѝ се говори, и ще си почине в стаята.
