В същото време Афифе чака Орхун и Хира да се приберат. Разбираме, че им е подготвила някаква изненада, но каква точно – все още остава тайна.
След малко при нея пристига Перихан.
– Днес ще имам важен гост и затова ще се нуждая от помощта ти! – казва спокойно, но авторитетно Афифе.
– Разбира се! Ще помогна с каквото мога! – отвръща готова на всичко Перихан.
В този момент действието се пренася в двора на имението.
Нуршах влиза забързано, а Еда тича подире ѝ.
– Нуршах… моля те… кажи нещо! – умолява я Еда, обзета от вина и тревога. – През целия път не промълви и дума… Плашиш ме. Не можем да влезем така в къщата! Кажи ми нещо, каквото и да е…
Но Нуршах не отговаря. Дори не я поглежда и с гневна решителност продължава към вътрешността на къщата.
Влизайки в салона, тя вижда майка си и се изправя пред нея. Погледът ѝ е студен и пронизващ.
– Нуршах? Какво се е случило, дъще? – пита обезпокоена Афифе.
– Намерих човека, който е разпространил новината за брат ми и Хира – отвръща твърдо Нуршах, без да сваля очи от майка си.
Афифе присвива очи, усещайки напрежението във въздуха.
– Кой е той?
– Еда! – отговаря кратко и категорично Нуршах.
Еда е шокирана. Дъхът ѝ спира за миг, а очите ѝ се изпълват със страх.
– Лельо Афифе… – прошепва тя отчаяно и със задавен глас, – много съжалявам! Кълна се, не беше нарочно! Просто… просто ми излезе от устата. Нямах представа, че ще има такива последствия… Моля те, прости ми…
Афифе я наблюдава дълго, без да пророни нито дума. Погледът ѝ е суров, но накрая въздъхва и казва спокойно и хладно:
– Не е нужно да се ровим повече в това!
– Какво? – възкликва изумено Нуршах. – Не разбирам какво казваш…
– Кой го е казал, кой го е поръчал – няма никакво значение! – продължава твърдо Афифе. – Това лъжа ли е? Брат ти не живее ли и до ден днешен с жената, която уби сестра му?
Нуршах е напълно потресена от думите на майка си. Очите ѝ се пълнят с разочарование и болка.
– Мамо, как можеш да говориш така?! – пита тя с глас, треперещ от възмущение и обида.
– Стига толкова! – прекъсва я рязко Афифе. – Безсмислено е да задълбаваме в този проблем! Всички трябва да приемем истината такава, каквато е.
Нуршах я поглежда предизвикателно и със стиснати устни казва решително:
– Ще видим дали брат ми мисли като теб, когато научи истината…
Афифе рязко повишава глас, предупреждавайки строго:
– Ти няма да кажеш на брат си за това! Ако Орхун разбере, лично теб ще държа отговорна! Няма да позволя повече неприятности в този дом!
Еда и Перихан едва доловимо си отдъхват – и този път успяват да се измъкнат безнаказано. Нуршах, кипяща от яд и обида, се обръща и без да каже повече нищо, напуска салона.
