Кузей се връща в къщата на Сила, без да подозира, че вътре в момента тече годежът ѝ. Когато наближава имота, забелязва в двора двете сестри – Сила и Бахар. Щом го вижда, Бахар хуква към него, а очите ѝ блестят от сълзи.
– Батко Кузей, помогни ни! – моли тя, хващайки го за ръката. – Не позволявай на кака да се омъжи за този мъж. Бог те е изпратил при нас!
В същото време Сила навежда глава, сякаш вече се е примирила със съдбата си.
– Бахар, остави Кузей – казва Сила. – Ще се справим някак.
– Как?! – Бахар не крие разочарованието си. – Мама е взела пари от другото семейство – двеста хиляди лири! Тя буквално те продаде, како!
Кузей е шокиран. Продала?! В неговия свят тази дума няма право да съществува в такъв контекст.
– Какво искаш да кажеш, Бахар? – пита той. – Сила, вярно ли е това?
Сила мълчи, без да вдига очи. Не е нужно да казва нищо – мълчанието ѝ говори вместо нея.
– Кака не иска този брак! – добавя Бахар и го поглежда умолително. – Моля те, помогни ни!
Кузей преглъща, усещайки как в него се надига гняв.
– Майка ти няма право да прави това! Това е немислимо!
Сила вдига загрижен поглед към него.
– Кузей, моля те, не се меси – казва тя тихо. – Ако майка те види тук, ще ми отмъсти. Моля те, върви си.
От вътрешността на къщата долита остър, нетърпелив глас – този на Джавидан:
– Сила! Къде си? С кого говорите, момичета?!
Сила застива – сякаш този глас има силата да раздроби душата ѝ на парчета.
– Кузей, ако майка ми те види, ще стане по-лошо. Тя вече е взела парите. Нищо не може да се направи – казва Сила, сякаш самата тя се опитва да повярва в това, което казва.
Кузей присвива очи. В неговия свят няма нищо невъзможно. Без да се колебае, хваща Сила за ръка и я повежда към колата си.
– Кузей, какво правиш?! – момичето се отдръпва, но хватката му е твърда.
– Спасявам те.
– Къде отиваме? – пита тя, опитвайки се да си поеме дъх. – Днес е моят годеж! Алпер ще забележи, че не съм там! Ще полудее! Ще отмъсти на майка ми и на Бахар!
