Хира и Орхун влизат в къщата на чичо Хамди с пълни кошници ябълки.
– А, дойдохте ли? – посреща ги с усмивка възрастният мъж.
– Готови сме с плодовете – отвръща Орхун и се усмихва. – Обрахме ги всичките.
– Бог да ви благослови, деца мои – въздъхва чичо Хамди с топлота. – Дано и вие да имате много помощници, които да ви помагат, като остареете като мен…
Орхун тръгва да излиза.
– Ще нацепя дървата!
– Чакай, чакай, остави ги… – махна с ръка Хамди. – По-късно ще ги нацепиш. Ще ги нацепиш по-късно. Сега седни. Почини си малко.
– Няма нужда. Ще продължа – настоява Орхун.
– Хайде, седни, поне за малко… – не отстъпва чичо Хамди. – Булката ще направи кафе да пийнем.
– Разбира се, ще направя – отвръща се Хира. – Но, чичо, няма ли да ти навреди?
– Не се бой, момиче – смее се той. – След като пия кафе, ставам като младо яре! Там е – чичо Хамди посочва с ръка. – И кафето и машината. Синът ми я купи!
Хира се насочва към машината, а чичо Хамди продължи да разказва – потънал в спомените си.
– Без кафе не мога. На ден пия по три чаши със захар. Сложих я там, за да ми е под ръка… – Като бях млад, бях като теб. Не се плашех от работа. Не се щадях. А покойната ми жена… тя винаги беше до мен. Всичко вършехме заедно – като едно цяло…
Гласът на чичо Хамди се снишава натежал от мили спомени.
– Като ви видях си спомних онова време…. Навремето ни ожениха насила. Не я бях виждал, нито тя мен. Но щом я зърнах… сърцето ми спря. Влюбих се от пръв поглед. А тя… тя също. Кръвта ни кипеше. Обичахме се истински…
Орхун не откъсва очи от Хира. Тя го поглежда, и в този миг между тях сякаш сърцата им се доближават още повече.
– Тридесет и седем години заедно… – прошепва чичо Хамди, очите му блестят. – И все едно беше вчера. Никога не съм слагал сам захар в чая си – тя го правеше. А аз винаги оставях мед на масата, защото тя го обичаше…
– И ако се унесеше и заспеше… никога не я оставих незавита. Никога.
Гласът му потрепва.
– А сега всички повтарят „Обичам те“ като наизуст. Празни приказки! Истинската любов не се нуждае от думи. Един поглед е достатъчен…
Поглежда към тях. Очите му се спират върху лицето на Хира, после на Орхун.
– Погледът на влюбения е като огън… А димът му се вижда отдалеч.
Хира се приближава към чичо Хамди с чаша ароматно кафе.
– Заповядай, чичо…
– Благодаря ти, дъще… – отговаря той с благодарност, очите му я следят с бащинска нежност.
След миг Хира подава чаша и на Орхун. Но когато той посяга да я вземе, тя го спира.
– Чакай, още е горещо – предупреждава го и оставя чашката на масата пред него.
Чичо Хамди ги наблюдава. В погледа му се чете всичко, което не изрича – опит, живот, обич, загуба….
– Грижи се за теб! – отбелязва чичо Хамди .
