Сехер слага цветята, които Яман ѝ подари, във ваза.
– Колко са красиви! – възкликва Адалет. – Занеси ги в стаята си!
– Не, не ги искам там. Моля те, занеси ги в кухнята – отвръща тихо Сехер.
Изненадана от думите ѝ, Адалет взема внимателно вазата и се отправя към кухнята. В този момент към Сехер се приближава Яман.
– Винаги си харесвала маргаритки – казва той загрижен. – Не ги искаш, защото са от мен, или нещо си си спомнила, което е нарушило спокойствието ти? Каквото и да те тревожи, нека го обсъдим двамата.
Думите му са нежни, но в сърцето на Сехер отеква предупреждението на Зухал – да не се доверява на Яман. В нея бушуват съмнения и несигурност, очите ѝ се изпълват с тревога.
– Ако съм те обидила, аз наистина съжалявам – казва тя. – Знам, че искаш да направиш нещо хубаво за мен, но тези цветя ме накараха да се почувствам странно… Може би заради съня, който сънувах. Ще ида да видя какво прави Юсуф.
Сехер напуска бързо стаята, сякаш бяга от самата себе си. В главата ѝ се лутат въпроси без отговор.
„Трябва да разбера истината, но как?“, мисли си тя объркана и веднага отива при Адалет в кухнята.
– Како Адалет, искам нещо да ви попитам! Вие знаете, че аз нищо не си спомням, вие сте били тук, когато сме се оженили с Яман, дали може да ми разкажете как се е случило това? – пита Сехер.
Адалет си спомня молбата на Яман, че не трябва да казват на Сехер нищо свързано със сватбата им, а да оставят това на него, защото докторът е казал, че това е много важно за лечението на Сехер.
–Дъще, това което се случва между двама души си остава между тях, и не говорят за това на останалите – отговаря Адалет. –Ти по-добре попитай г-н Яман, той най-добре ще ти разкаже, а и г-н Азис е така казал, че е най-добре за лечението.
„Значи няма друг начин – трябва сама да го попитам!“, решава твърдо Сехер…
Яман, който чува разговора на Сехер и Адалет си месили: „Не съм сгрешил, нейният проблем съм аз!“
Действието се пренася в клиниката на д-р Азис. Зухал, която работи там, мие чинии и от време на време нервно поглежда към телефона си.
– Селянката още не се е обадила – мърмори тя ядосано. – Казах ѝ толкова много неща…. Това би трябвало да е достатъчно, за да се случи нещо. Но не е достатъчно. Трябва да направя нещо повече… нещо, което наистина ще я разтърси.
Зухал се замисля и изведнъж ѝ хрумва идея.
– Знам! Ако разбере за това, никога повече няма да се довери на Яман – казва тя със задоволство и поставя последната чиния върху сушилнята.
Сехер си търси телефона и разбира от Юсуф, че същият е в кабинета на Яман. Сехар отива да го вземе, но в този момент Яман излаза от спалнята с разкопана риза. Сехер се смущава, но забелязва белега на гърдите на Яман. Тя го разглежда за момент и след това пита с любопитство:
– Този белег… от куршум ли е? – пита тя плахо.
Сехер не знае, че белегът е причинен именно от изстрела, който самата тя е произвела. Яман, който се опитва да запази спокойствие, отговаря:
– Да, но този белег се различава от другите.
– Защо? – Сехер пита. – Защото си се върнал от мъртвите?
Яман я поглежда внимателно и после казва:
– Понякога не е важен размерът на раната, а от чия ръка е нанесена. И как е била излекувана.
В мислите си добавя: „Не мога да ти кажа, че ти беше тази, която ме простреля, а после ме излекува. Още не!“
Яман си спомня сцената, в която Сехер го прострелва, а преди това тай ѝ признава, че я обича.
По-късно Дженгер казва на Яман, че Зия се разболял, а цветята, които Зия е искал да посади, са пристигнали. Дженгер възнамерявал да повика градинар, но Зия категорично отказал, защото имал доверие само на Яман.
– Аз ще се погрижа, но имам нужда от помощник – казва Яман и поглежда към Сехер, която в този момент помага на Юсуф с домашните.
– Ще ми помогнеш ли? – пита той нежно.
– Не мога да ти помогна сега, защото помагам на Юсуф – отвръща Сехер уклончиво.
– Лельо, аз вече свърших, това е последната ми задача! – казва Юсуф с радост.
Сехер въздъхва и отвръща:
– Добре, ще ти помогна!
Действието прескача. Яман и Сехер вече са на терасата и заедно садят цветя.
– Много напрягаш ръката си – казва загрижено Сехер, гледайки го с притеснение. – Раната още не е заздравяла напълно. Не те ли боли?
– С мен всичко е наред, не се тревожи – отвръща Яман с лека усмивка.
– Не, не е това… Просто казах така, без да мисля – отвръща Сехер, сякаш иска да скрие загрижеността си.
След малко на Сехер ѝ става студено и тя потърква ръце, за да се стопли. Яман забелязва това, приближава се към нея и внимателно закопчава палтото ѝ. После леко повдига яката и нежно прошепва до ухото ѝ:
– Ще се простудиш.
Сехер трепва, развълнувана от близостта му, и се връща към работата си с цветята.
„Съвземи се, Сехер! Събери смелост и го попитай най-сетне!“, мисли си тя, усещайки сърцето си да бие ускорено.
В този момент Сехер започва да киха.
– Ще настинеш! – казва притеснен Яман. – Ако искаш влез вътре! Аз ще направя останалото.
– Аз съм добре, не се притеснявай! – отговаря Сехер, но се усмихва и пояснява: – Нацапал си се с пръст.
Яман почиства лицето си с ръце.
– Не! Не е това правилното място – казва тя и се доближава до Яман и нежно почиства лицето му, а след това отново развълнувана се връща да довърши работата си.
Яман се приближава до нея и като хваща двете ѝ ръце ѝ показва, как трябва да насипва пръста в сандъчето.
– Ако не пипнеш пръста, няма нищо да се получи – казва Яман. -Когато докоснеш пръста, тя започва да диша, също като тебе, когато се докоснеш до нещо, то започва да диша.
– Ти много добре разбираш от тази работа.
– Ти изненада ли се?
– Не знам, но когато става дума за теб, мисля, че да! Ти изглеждаш много суров… Всички тези цветя, земя… все едно не принадлежи на твоя свят.
– Аз се научих на това още като младеж, защото батко го обичаше. Ако обичаш някого, неговият свят става и твой. Както твоят свят е вече и мой. И в него са въпросите, които те тревожат, но още не се осмеляваш да ми зададеш.
– Добре, тогава ще попитам – казва тя колебливо. – Как премина последната ни година?
– Тя не беше като никоя друга преди нея – отвръща той с мекота в гласа. – Беше необикновена, защото ти беше в нея. Когато ти си до мен, всяка година става прекрасна. Всичко между нас не винаги всичко е било гладко… В началото бяхме доста упорити! По-често аз побеждавах, а понякога разрешавах и ти да победиш!
Семра си спомня деня, в който Ясемин е изчезнала. С ужас осъзнава, че тя, а не Дуйгу, е виновна за седемгодишното отсъствие на дъщеря ѝ от живота им. Тя е шокирана и напълно неспособна да реагира, когато Ясемин решава да напусне къщата. Ясемин си тръгва, а Семра, разкъсвана от вина, не прави нищо, за да я спре.
Междувременно Дуйгу усеща тревога, която не ѝ дава покой. Притеснена, тя се доверява на Али:
– Нещо не е наред. Имам лошо предчувствие. Би ли проверил какво се случва в дома на мама?
Али веднага отива в съседната къща. Той заварва входната врата широко отворена. Загрижен, той влиза вътре, но не открива никого там. Къщата е празна – и Семра, и Ясемин са изчезнали.
Ясемин разговаря с приятелката си.
– Превърнах къщата в дворец на интригите – казва тя със задоволство. – Първо принудих майка ми да изгони Дуйгу от къщата, а после сама си тръгнах.
В този момент на пътя спира полицейска кола. Дуйгу слиза от автомобила и веднага забелязва сестра си. Ясемин се опитва да избяга, но е спряна от комисаря. Дуйгу се приближава до нея, хваща я за раменете и решително я пита:
– Къде е мама?
Ясемин мълчи, а Дуйгу, изпълнена с емоции, я удря.
– Къде е мама? – крещи тя отново, а после удря сестра си още веднъж.
– Откъде да знам? – отвръща Ясемин с гняв, но и с явно смущение. – Тя си беше вкъщи, когато аз си тръгнах.
Дуйгу поглежда сестра си с отчаяние.
– Разбирам, ти ни презираш. Но мама е болна! Поверих я на теб! Знаеш ли колко пъти е изчезвала и се е връщала почти от мъртвите? Дори с враг човек не би постъпил така. Как не те е срам?!
След тези думи Дуйгу се обръща и тръгва обратно към автомобила.
Али, който стои срещу Ясемин, я гледа със студен поглед.
– Ти каза на майка си, че тя е тази, която те е загубила, нали? Както и да е, с кого говоря….
Като не вижда смисъл от по-нататъшен разговор, Али също се отправя към полицейската кола. За негова изненада Ясемин го следва и се качва на задната седалка на автомобила. На лицето ѝ се забелязва сянка на разкаяние. Изглежда, че тя е осъзнала сериозността на ситуацията и иска да помогне в издирването на майка си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
