Действието прескача във вечерта. Фатих пристига да вземе Дога, за да отидат на делова вечеря.
Дога излиза от стаята с къса рокля по тялото – стилна, елегантна, но откровена. Пембе и Фатих я поглеждат с недоумение и скрито неодобрение.
– Нещо не е наред ли? – пита изненадано Дога, уловила техните погледи.
– Дога, дъще… така ли ще излезеш? – прошепва Пембе с тревога в гласа.
– Да?! – отговаря тя, леко раздразнена.
– Роклята е много по теб… а ти си бременна – отбелязва Пембе, без да сваля поглед от корема ѝ.
– Трябва ли да крия, че съм бременна? – изумено пита Дога.
– Не, разбира се… че трябва да криеш! – възкликва Пембе. – Но не и така! Не трябва да си показваш корема! Не е прилично! По мое време такива неща не се правеха!
– Добре, че вашето време е минало – отвръща Дога.
– Дога, мама е права! – намесва се Фатих. – Не трябва…
Дога го поглежда озадачено.
– Какво точно не е наред? – пита, вече започва да губи търпение.
– Тоалетът не е подходящ – казва Фатих. – Ходи се преоблечи!
– Какво каза, Фатих?
– Казах, че трябва да се преоблечеш! Тази рокля не става!
– Не разбирам защо не става?!
– Защо се инатиш?! И без това закъсняваме! Облечи нещо по-скромно!
– Дъще, ако искаш, може да вземеш нещо мое – намесва се Пембе.
– Фатих, тогава няма да дойда! – отсича Дога. – Ще си остана вкъщи, за да не те излагам!
– Хайде без глупости!
– Дога, не го каза сериозно, нали? – пита Пембе с надежда.
– Не! Напротив, напълно сериозна съм! Никога не съм била по-сериозна! Хубава вечер, Фатих!
– Дога, стига! Вече ми писна от капризите ти! – избухва Фатих. Пембе се опитва да го успокои, хваща го за ръката.
– Прави каквото искаш! – изсъсква той и тръгва към вратата.
– Така и ще направя, Фатих! – отвръща му Дога през зъби и се прибира в стаята си.
– Боже, Боже… какво става тук? – вайка се Пембе, поставяйки ръка на челото си. – Омръзна ми постоянно да ги успокоявам…
