Фатих разговаря с Нурсема за отношенията им с Дога. Нурсема му дава съвет.
– Фатих, престани да се караш с Дога! Бременността ѝ и без това е трудна… Бъди по-внимателен с нея!
– Знам, знам, че е уморена… Но да си мъж и да носиш отговорност за жена си, за семейството… понякога е тежко.
– И какво? Да бъдеш жена е лесно ли?! – поглежда го остро Нурсема. – В много ситуации от нас се очаква да мълчим, да навеждаме глава. И не просто се очаква – често ни принуждават. Жената трябва да изглежда щастлива, независимо какво преживява. А ако се оплаче… ти сам видя какво става.
–Но нима с Дога е така? Тя получава всичко, което иска!
– Фатих, как не го разбираш?! Жената няма да бъде щастлива само защото си ѝ купил някакви неща. Това е външната, материалната страна на нещата. Истинското щастие е в грижата, в разбирането, в нежността… в уважението!
– Како, а нима, аз не ѝ обръщам внимание, не се ли опитвам да я разбера! Правя всичко, което мога! Ние всяка вечер вечеряме заедно и всеки път съм като на тръни, постоянно напрежение, проблеми!
– Фатих, ти знаеше, че така ще бъде! Ние всички знаехме! Много късно е да се оплакваш!
– Аз не се оплаквам, како! Аз съм много щастлив с Дога! Искам и тя да бъде щастлива! Но тя си е втълпила, че в тази къща е невъзможно! Само ако се беше опитала да се примири, но не!
– Тя така вижда света, така е възпитана! Аз като подсушах родителите си и какво? Когато със сълзи на очи се омъжвах, вие с брат ми пляскахте. Сега ми кажи, кой е щастлив в тази къща?
– Како, ние с теб, така и не обсъдихме сватбата ти! По-точно, аз не исках да повдигам въпроса, за да ти напомням за всичко!
– Не се притеснявай, аз не съм забравила – отвръща Нурсема.
– Прости ми! Не исках да стане така – разплаква се Фатих. -Повярвай ми, не знаех, че така ще стане! Аз бях уверен, че желанието на родителите ни е най-правилното! Како, ние всички направихме грешка! Но ти обещавам, че сега съм на твоя страна каквото и да става! Брат ти винаги ще бъде с теб!
– Благодаря! Знаеш ли, когато човек преживява всичко сам, той няма нужда от никой – казва плачейки Нурсема. -Благодаря ти!
