– Не! Не е това правилното място – казва тя и се доближава до Яман и нежно почиства лицето му, а след това отново развълнувана се връща да довърши работата си.
Яман се приближава до нея и като хваща двете ѝ ръце ѝ показва, как трябва да насипва пръста в сандъчето.
– Ако не пипнеш пръста, няма нищо да се получи – казва Яман. -Когато докоснеш пръста, тя започва да диша, също като тебе, когато се докоснеш до нещо, то започва да диша.
– Ти много добре разбираш от тази работа.
– Ти изненада ли се?
– Не знам, но когато става дума за теб, мисля, че да! Ти изглеждаш много суров… Всички тези цветя, земя… все едно не принадлежи на твоя свят.
– Аз се научих на това още като младеж, защото батко го обичаше. Ако обичаш някого, неговият свят става и твой. Както твоят свят е вече и мой. И в него са въпросите, които те тревожат, но още не се осмеляваш да ми зададеш.
– Добре, тогава ще попитам – казва тя колебливо. – Как премина последната ни година?
– Тя не беше като никоя друга преди нея – отвръща той с мекота в гласа. – Беше необикновена, защото ти беше в нея. Когато ти си до мен, всяка година става прекрасна. Всичко между нас не винаги всичко е било гладко… В началото бяхме доста упорити! По-често аз побеждавах, а понякога разрешавах и ти да победиш!
