Нуршах чува стъпките на Орхун и Хира и веднага ги посреща с усмивка.
– Ха, чаках ви!… Като чух стъпки, веднага разбрах, че сте вие…
Орхун я поглежда с любопитство:
– Какво има?
– Исках да ви видя преди да си легна… Първо, искам да те поздравя, теб Хира! – обръща се тя към Хира. – Успя да разтопиш огромните ледени стени на вуйчо ми… Не всеки може да го направи…
Орхун се усмихва леко, докато отвръща:
– Това го казва единственият човек, който може да се шегува с пашата, защото е най-малката.
– Междудругото искам да поговоря за нещо с теб, батко! – казва сериозна Нуршах.
– Добре, да поговорим! – отговаря Орхун.
– Не се тревожи, няма да задържам брат ми дълго… Скоро ще е при теб…
В стаята на Нуршах Орхун очаква сестра си да заговори, но тя мълчи.
– Е? Няма ли да говориш?… За какво става въпрос?
Нуршах вдига поглед към него и отвръща:
– Става въпрос за Еда…
– Да, продължавай… Слушам те…
– Батко, мисля, че вече е време да напуснат имението…
– Заради думите ѝ днес в салона ли казваш това?
– Не, не е заради думите ѝ към Хира… А и пашата я сложи на място…
– Тогава какъв е проблемът? Нещо случило ли се е между вас двете?
Нуршах сваля поглед и замълчава за момент, преди да отговори:
– Случи се нещо, да… Имаше проблем между нас, но предпочитам засега да го запазя за себе си… Лично е… Майка знае…
Орхун разбира, че сестра му не иска да разкрива повече и кимва разбиращо:
– Щом е така, няма да те притискам…
– Какво ще кажеш да напуснат имението? – пита Нуршах.
– Аз ще уредя всичко по най-подходящия начин, не се тревожи… Няма да ги нараня, но няма да позволя и сестра ми да страда.
Нуршах си отдъхва и му се усмихва:
– Благодаря ти, батко…
– Знаеш, че винаги можеш да ми кажеш всичко, което искаш…
– Знам! Моля те, продължавай да бъдеш моя герой…
